Елизабет Гейдж - Интимно

Тони мислеше за всички тези неща и за много други. Но разсъжденията му неизменно водеха до един и същи извод: той самият никога не е бил за Лесли нищо друго, освен грешка на младостта, една погрешна стъпка в живота на амбициозната, привилегирована млада жена, която го е забравила напълно, докато безмилостно си е проправяла път към успеха и осъществяването си.

Една грешка, от която се бе родило дете.

Тя обичаше детето, в това нямаше съмнение. Беше прекосила половината страна, за да бъде близо до него. Но изобщо не я беше грижа за бащата, който го бе създал. С лекота бе изхвърлила Тони от съзнанието си. В края на краищата колко струваше той? На какво беше президент? Кой изобщо бе чувал за него?

И сега, след няколко отклонения, тя най-накрая бе постигнала целта си. След месец щеше да бъде госпожа Джордан Лазаръс. И децата й щяха да бъдат заченати от него и да носят неговото име.

Докато Тони, чиято любов към нея бе много по-голяма от онази, която можеше да изпита един болен старец като Уилър или един разглезен филантроп като Лазаръс, Тони гниеше в затвора. Затвор, чиито бетонни стени бяха само символ на стената, която тя бе издигнала срещу него в сърцето си.

Тони затвори вестника и остана дълбоко замислен.

Беше сигурен в твърде малко неща в своя живот. Но днес той разбра какво означава всичко. Прозря сторената несправедливост. Това бе престъпление срещу любовта, престъпление срещу природата.

И то само заради коварството, егоизма и злината на една жена.

Тони внимателно върна вестника на мястото му. Поиска разрешение, преди да напусне библиотеката. Откакто бе влязъл в затвора, се държеше безупречно. И затова, когато преди три месеца поради пренаселеност триста затворници трябваше да бъдат преместени от „Атика“ в този затвор с облекчен режим, Тони беше между тях. Той можеше свободно да се движи в рамките на затвора и да отиде почти навсякъде, където си поиска. В сравнение с „Атика“ охраната тук бе направо смешна. Човек можеше да излезе през портала посред бял ден и дори да не бъде забелязан.

Тони вече разбираше всичко. Съдбата отново се беше намесила в живота му, като го премести в това твърде спокойно заведение.

И сега му даваше своите последни заповеди.

Юни 1981 г.

Лесли беше с Джордан във вилата му на един от островите в Егейско море.

Най-накрая отново заедно, Лесли и Джордан не можеха да повярват на щастието си. Те отдавна се бяха отказали от своята тайна мечта да живеят заедно. Затова сега се чувстваха възторжени и едновременно с това малко напрегнати в компанията си.

Те не бяха същите мъж и жена, които се бяха влюбили един в друг преди пет години, когато животът изглеждаше толкова различен. Оттогава Лесли се бе омъжила за човек, към когото бе силно привързана и се бореше с всички сили да запази този брак от безмилостната смъртоносна болест. Тя се бе опълчила срещу любовта си към Джордан, тъй като тази любов можеше само да попречи на ангажиментите й към Рос. Сега Джордан бе като изкушение, на което можеше да се отдаде с наслада, след като години наред се бе въздържала.

Колкото до Джордан, той бе преживят два тежки и твърде сложни брака, откакто бе отдал сърцето си на Лесли. Бе жертва на измама, обречен на нещастие. Дързък мечтател в света на бизнеса, в личния си живот той беше най-обикновен човек. Беше се лутал в своите два брака, без да има представа накъде върви. Заради собствените си слабости и тези на своите съпруги за малко да стане свидетел на гибелта на невръстната си дъщеричка и да стигне до пълно самоунищожение.

И във всичко това, без да подозира, Лесли бе играла съществена роля. Тъй като и двете му съпруги бяха принудени да се примирят с нейното присъствие в сърцето му и в усилието си да постигнат това, бяха причинили собствената си гибел. През тези болезнени години на изгнание, далеч от Лесли, Джордан изобщо не бе подозирал колко наблизо всъщност е тя.

Джордан и Лесли бяха изминали дълъг път в своите независими едно от друго пътувания. Сега най-накрая бяха заедно, а щастието им изглеждаше съвсем непознато. И тази екзотична чужда земя, далеч от сцената на техния предишен живот, беше подходящ декор за възраждането на тяхната любов.

Голяма част от това възраждане се осъществяваше сред морската шир. Почти всеки ден Джордан извеждаше Лесли на разходка с яхтата си. Обикаляха крайбрежието, отиваха до съседните острови, единият от които бе домът на някои стари приятели на Джордан, които посрещнаха Лесли с отворени обятия.