Елизабет Гейдж - Интимно

Любеха се в уединението на яхтата както едно време. Но сега тя беше друга. Уханието на егейския въздух също беше друго и се усещаше по различен начин от морския въздух над пролива на Лонг Айлънд, който някога бе техен съучастник.

Това различие само ги караше да се обичат още повече. Тъй като те разбираха колко невероятно бе, че се бяха пооткрили, какъв каприз на съдбата бе, че им беше позволено да се съберат, след като толкова много неща ги разделяха.

През тези дълги, изпълнени с покой дни сред морето и нощи в къщата с изглед към залива, те разговаряха. Разговаряха дълго, настоятелно, сякаш твърдо решени да преминат през лепкавата мъгла на недоразуменията и пречките, които ги бяха разделили в миналото. Тяхната любов бе загубена толкова дълго, че сега, след като им беше върната, те изпитваха почти неистов стремеж да я съхранят, да я заключат на сигурно място.

Тези разговори бяха трудни, често мъчителни. Но постепенно, тъй като любовните им нощи се редуваха с дългите дни на откровения, въздухът между тях започна да се избистря и любовта им засия над миналото им като яркото слънце над Егейско море. Те се бяха преоткрили като нови хора, вече по-възрастни и помъдрели, които дори и в раздялата си бяха воювали за щастие. А това само още повече засилваше любовта им.

В началото на третата седмица от техния меден месец над тях се възцари нов покой. Те се чувстваха като брачна двойка с дълъг съвместен живот, с много общи спомени, към които да се връщат, с жарава от страст между тях, обуздана от времето, за да заискри ярка и вечна.

Най-накрая се бяха открили един друг. Този път завинаги.

Беше петък. В понеделник щяха да се приберат у дома и да се върнат към своя напрегнат живот. Джордан възнамеряваше да продължи работата си по проекта „Лазаръс“, а Лесли трябваше да се върне в Джонсънвил да продаде къщата на Рос и да потърси нов президент на „Уилър Адвъртайзинг“. Тя чувстваше, че времето й с Рос трябваше да приключи. Щеше да пренесе всичките си лични вещи в апартамента на Джордан — включително и, както при всеки втори брак, своите спомени за живота си с Рос — и оттук нататък това щеше да бъде нейният дом.

Малката Мег беше в Пенсилвания при семейството на Джордан и щеше да се върне във вторник. Джордан изгаряше от нетърпение да я види. Раздялата от цели три седмици за него бе твърде болезнена. Но Лесли не ревнуваше, че той обожава дъщеря си. Тя бързаше да стане майка на Мег и колкото се може по-скоро да я зарадва с братче или сестриче.

Мег бе обикнала Лесли така естествено и спонтанно, че човек неволно си задаваше въпроса дали тя не подозираше за тайнствената духовна връзка между Лесли и Джил, нейната истинска майка. Това изпълваше Лесли едновременно с радост и тъга. Тя разбираше, че Джил с голямата си любов и с трагичната си съдба винаги щеше да присъства в отношенията между Лесли и Мег.

След смъртта на Джил Мег незабавно бе откарана в чикагското управление на ФБР, където я очакваше баща й. Беше установено, че Джил е дала на Мег достатъчно от едно свое успокоително, за да я приспи задълго, и после се е оттеглила в мазето, за да се самоубие. Накрая Джил се бе принесла в жертва, за да спаси Мег.

Лесли си даваше сметка, че един ден Мег ще иска да узнае цялата истина за смъртта на майка си. Когато този момент настъпеше, Лесли и Джордан щяха да се опитат да й я поднесат така, че да не я разстроят. Бракът на Джил с Джордан бе трагична история. Мег не трябваше да се сблъсква с нея, преди да е пораснала достатъчно.

Предстоеше много работа. Орисниците не бяха особено склонни да оставят Лесли и Джордан да се насладят на своята любов. Пътят им бе осеян с много пречки, но Мег бе недосегаема за тях. Сега трябваше да изграждат своя съвместен живот. А любовта им един към друг ги правеше нетърпеливи по-скоро да се приберат у дома и да се заловят за работа. Това щеше да бъде сладко бреме.

В тази петъчна вечер те се чувстваха уморени, но щастливи. Бяха прекарали целия ден в морето. Канеха се след малко да си направят специална вечеря. На път за вкъщи бяха купили великолепен костур от рибарите в селото. Щяха да го приготвят заедно.

Но преди това се любиха. Беше пет следобед. Необичайният час само усили страстта им. Загубвайки се един в друг, те сякаш се възнесоха от този свят.

Тялото на Джордан вече не се струваше на Лесли непознато, защото бяха заедно от няколко седмици. Но една по-съществена разлика, онази, която се дължеше на годините раздяла, на факта, че той бе живял с мисълта, че е загубил Лесли завинаги — тази разлика си остана, тя го караше да се чувства по нов начин и добавяше тайнствен и загадъчен блясък на тяхната любов. И в най-вихрените си мечти Лесли не бе предполагала, че сексът може да бъде толкова съкровен.