Софи Кинсела: Можеш ли да пазиш тайна?

До този момент си седях най-спокойно и кимах мъдро, като си мислех, че в цялата тази работа няма нищо сложно — свършваме съвещанието, прибирам се в Лондон и си получавам повишението. Изведнъж обаче глухият глас на Дъг Хамилтън започва да прониква в съзнанието ми. За какво всъщност говори той?

„…двата продукта се разминават кардинално… стават несъвместими…“

Чакайте сега, как така „несъвместими“? И какво е имало нужда от „основно преосмисляне“? Изведнъж усещам да ме обзема нещо като тревога. Може пък това да не е празно дърдорене, а? Може би той наистина казва нещо важно. Бързо, Ема, слушай, слушай!

— Ние всички ценим високо финансовото и идейно партньорство, на което се радваха в миналото „Пантера Корпорейшън“ и „Глен Петрол“ — заявява Дъг Хамилтън. — Но, вярвам, ще се съгласите, че понастоящем двете компании очевидно вървят в различни посоки.

В различни посоки ли? Как така в различни посоки? Ама затова ли е говорил той през цялото време? Стомахът ми се свива на топка от паническа тревога. Не, не вярвам те да… Да не би да се опитват да се измъкнат от сделката, а?

— Извинете ме за момент, Дъг — обаждам се с възможно най-спокоен тон. — Аз, разбира се, изслушах най-внимателно всичко, казано досега — отбелязвам с всеобхватна, дружелюбна усмивка тип „тук сме се събрали все професионалисти, нали?“ и добавям: — Но ако обичате, бихте ли… хм… обобщили ситуацията… накратко?

„И то на разбираем английски, за Бога!“, моля се мислено. Дъг Хамилтън и другият спец се споглеждат, после той казва:

— Ние сме малко обезпокоени от вашите нравствени ценности.

— От моите нравствени ценности?!? — повтарям, обзета вече от истинска паника.

— От нравствените ценности, внушавани от продукта — натъртва Дъг, като ме поглежда малко странно. — Както вече обясних, ние тук, в „Глен Петрол“, понастоящем сме в процес на репозициониране на нашата марка и до голяма степен виждаме новия си имидж като хуманен и грижовен бензин, както го показва и детелинката от новото ни лого. И в тази светлина ни се струва, че напитката „Пантера Прима“, която набляга върху спорта и състезателността, е твърде агресивна за нас.

— Агресивна ли? — зяпвам го аз изумена. — Но, но това е плодов сок, за Бога!

Не, не, пълна лудост! Продуктът на „Глен Петрол“ е даващ отровни изпарения, разрушаващ озоновата дупка, съсипващ света бензин! Докато газираната напитка на „Пантера Корпорейшън“ е най-невинен къпинов сок! Как изобщо може да бъде „твърде агресивна“?!

— Агресивни са внушаваните чрез промоцията й нравствени ценности — посочва с ръка Дъг към пръснатите по масата рекламни брошури. - Твърда решимост. Елитарност. Мъжественост. Дори самият слоуган „Не спирай!“ е повече от агресивен. И да ви кажа честно, този подход ни се струва леко отживял. — Дъг свива рамене и добавя: — Не смятаме, че инициативата за съвместна промоция на нашите два продукта е уместна.

Не! Не! Сигурно сънувам. Невъзможно е да се оттеглят от сделката!

Всички в „Пантера Корпорейшън“ ще решат, че аз съм виновна. Ще помислят, че нещо съм сгафила, за да стане така, и че за нищо не ставам.

Сърцето ми бие до пръсване. Усещам лицето ми да гори. Не, не мога да позволя да се случи подобно нещо! Но какво да им кажа? Изобщо не съм подготвена. Пол каза, че сделката е бетон и че трябва само да си стиснем ръцете.

— Ние, разбира се, ще обсъдим още веднъж нещата, преди да вземем окончателно решение — оповестява Дъг, като ми се усмихва криво. — И, както вече казах, бихме искали и занапред да си партнираме с „Пантера Корпорейшън“, така че тази среща беше при всички положения полезна.

Той отдръпва стола си от масата и се готви да стане.

Не, не мога да позволя сделката да ни се изплъзне! Трябва да се опитам да ги спечеля за идеята. Трябва да се опитам да я заключа тази проклета сделка.

Да ясключа, имам предвид.

— Чакайте! — чувам се да казвам. — Аз… момент, моля! Бих искала да изтъкна няколко аргументи.

Олелеее, какви ги дрънкам?! Та аз нямам абсолютно никакви аргументи!

Мярвам оставената на масата пред Дъг Хамилтън кръгла метална кутийка — мостра на „Пантера Прима“. Грабвам я с, надеждата да ми дойде някакво вдъхновение. Опитвайки се да печеля време, скачам на крака, отивам до центъра на заседателната зала и вдигам високо кутийката, така че всички да я видят.

— „Пантера Прима“ е… безалкохолна газирана напитка за спортисти!

Спирам и оглеждам лицата им, застинали в учтиво мълчание. Усещам мускулите на лицето ми да потрепват нервно.