Катарина Масети - Мъжът от съседния гроб

— Възнамерявам да те помоля да спиш с мен още само веднъж — каза тя и ме погледна сериозно. — Сега, когато подскачат най-бурно. Трябва да бъде точно сега. Очевидно само за теб подскачат така.

Видях живота си като на лента.

— А след това няма да ти се наложи да чуеш и дума за цялата работа. Освен ако самият ти не държиш, разбира се. И ако нищо не стане — а то е ясно, че няма да стане, — поне ще знам, че съм опитала, и ще мога да спра да мисля за това и всеки от нас може да е безумно щастлив с живота си. — Тя погледна крадешком към халката ми.

Аз мълчах.

— Детето ще има страшна имунна система! — промърмори. — Ох, не, забрави какво казах! Никога не съм била по-сериозна. Мислех си, че в свидетелството за раждане мога да напиша Баща неизвестен . Не казвай нищо! Аз, естествено, не съм го преценила докрай. Има толкова много неща, които да се решават, да, да, знам! Затова ще разполагаш точно с един час да помислиш. Ще те оставя сам през това време.

Тя скочи, грабна платнената си чанта и тръгна към вратата.

— Ако не си тук, когато се върна, ще знам. Тогава поне ще съм направила каквото съм могла и те ще трябва да започнат да подскачат за някой друг… А теб винаги ще си те спомням като най-добрия ми приятел в игрите. Но няма да мисля за теб толкова често.

Тя се изниза през вратата, преди да успея да кажа и дума.

Вероятно изглеждах така, както кравите, когато им забият инжекцията с упойка, преди да ги заколят.

Огледах се наоколо. Плаката с раковината вече го нямаше. На негово място имаше картина с водни бои на скали и море и увеличена снимка на някаква статуя — една дебела жена с куп дечурлига, които се катерят по нея.

Ако станех част от безумното й предложение, щях да причиня на Анита това, което онзи Робертино бе направил на приятелката й Мерта. Беше невъзможно.

В продължение на петдесет и девет минути седях и смучех празните си кокалчета. След това спрях главния си мозък и минах на автопилот.

Тя хвърли торбата на пода в коридора и се втурна в стаята. Първо не ме забеляза, защото се беше стъмнило, а аз не бях светнал нито една лампа. Когато запали лампите и ме видя, започна да плаче, при което спиралата й се размаза.

— А, не! — казах аз. — Не си мисли, че ти ще решаваш всичко! И аз си имам условия! Като за начало: никакви такива за неизвестен баща. Никога няма да те оставя да спечелиш състезанието поради неявил се противник! Ще вземеш да направиш от момчето ми някой професор по мъртви езици. И второ: ще имам право на три опита, като в приказките. Ще дойда тук още два пъти — утре и вдругиден. Няма да си с никого през това време, нито пък аз, разбира се. След третия път ще се прибера вкъщи, а ти ще останеш тук и няма да се чуваме, докато не се обадиш. Тогава или ще ти е дошъл мензисът, или ще имаш резултат от теста.

— Дори и така, шансът ни е едно към пет — изхлипа тя.

— Да не мислиш, че не знам колко е трудно да се оплодят юниците — казах аз. Трябваше да се боря с гласа си, който трепереше на моменти. — Но поне няма да те изпратят направо в кланицата, в случай че не стане. Ако се получи, ще научим детето да пее високия глас на Хосиана. А ако не се получи, ти обещавам да бъда ужасно щастлив без теб и всеки път, като ходя до библиотеката, ще минавам покрай твоето бюро и ще те потупвам по гърба. Можеш да си представиш колко често ще бъде това!

Хванахме се за ръка и влязохме заедно в бялата й спалня.

Не мога да опиша онова, което последва, не и като за Нобелова награда за литература.

А когато се свестих, знаех, че ми оставаха още два опита. Въпреки че в приказките героите винаги се провалят първите два пъти. След това се появява едно загадъчно сиво човече, което им дава тайната магическа формула.

Ще си отварям очите за малкия пакостник.

Погребално бюро в Швеция. — Б.пр.

Достатъчно странно ли е това за теб, Стивън? (англ.). — Б.пр.

Провинция в Западна Швеция. — Б.пр.

Шведски вестник с разнообразни теми за цялото семейство. — Б.пр.

Шведски универсален магазин. — Б.пр.

Шведски всекидневник. — Б.пр.

Шведска компания за туристическа екипировка. — Б.пр.

Трипръстият Бени, това съм аз, скъпа! Ако щеш! (англ.). — Б.пр.

Жак Лакан (1901 — 1981) — френски психоаналитик и психиатър, с важен принос за психоанализата, философията и литературната теория. — Б.пр.