Мелиса Круз - Целувката на змията

Всичко й идваше в повече, но това, което я тревожеше, не бяха двамата ухажори. Нещо с момичетата не беше наред и по-конкретно с Фрея. Тя криеше нещо. Джоана не знаеше точно какво, но вярваше на майчинския си инстинкт, че нещо не бе наред.

Някой се спотайваше около „Дракон“ и Фрея чуваше в съня си скърцане от каютата на екипажа, после в салона, а след това и в кухнята. Не беше Килиан. Той лежеше до нея и ръцете му я бяха обгърнали. Искаше, но не можеше да се разсъни. Чуваше шума отново. Бяха стъпки по стълбите. Насила отвори очи и наостри слуха си, но този път не чу нищо. Нощта беше тъмна и единственият звук бе плавното дишане на Килиан.

Светлините от кея блестяха през илюминаторите на каютата. В стаята бяха само двамата. Фрея бавно се измъкна от леглото и се облече бързо и тихо, за да не го събуди. Скоро стъпваше по пешеходния мост, където беше закотвен само „Дракон“. Нямаше никой наоколо, но тя разбра, че който и да беше, се беше постарал да не го хванат.

Отказа се да спи отново и тръгна по пътеката през тъмния плаж срещу силния порив на вятъра, за да стигне до колата си. Вместо да завие надясно към дома на Джоана, тя насочи „Мини Купър“-а си в противоположна посока, успоредно на брега, на запад по тесния песъчлив път, обграден от папури. След по-малко от петнайсет минути Фрея стигна до разпадащ се крайбрежен мотел на два етажа в края на града, половината от който беше затънал в пясъка, опасно наклонен на една страна. На неоновата табела пишеше „ъки стар“; „Л“-то беше изчезнало безследно. Розово-зелената фасада, както и ръждясалите бели парапети бяха ерозирали от соления въздух. Въпреки вида на мотела пред него бяха паркирани десетина коли и Фрея реши да върне назад и да се скрие в сенките, за да не бъде колата й забелязана от някой неин познат.

Тя излезе от колата си и се придвижи към паркинга пред мотела. По това време на годината беше толкова тихо, без пронизителните звуци от цикадите и шумоленето от други насекоми в тревите; само шепотът на вятъра през тръстиките и разбиващите се вълни нарушаваха тишината.

Фрея стигна до паркинга и чу потракване от токчета на терасата на горния етаж на мотела. Високата жена залитна напред, явно усетила присъствието на Фрея, наведе се над парапета и се загледа към паркинга. Дрехите й бяха смачкани, а от хлабавия й кок бяха изпаднали своенравни кичури руса коса. Фрея се скри, приклякайки зад една кола. Само един поглед й беше достатъчен, за да разбере, че току-що беше видяла нетипично разрошената Ингрид. „Какво по дяволите прави тя тук?“

Вероятно Ингрид и онзи детектив най-накрая бяха решили да се съберат? Фрея се подсмихваше. Като експерт по любовните въпроси и особено по любовните завоевания на другите хора, Фрея беше наясно с привличането на Ингрид към Мат Нобъл. В този случай нямаше видения, но сладката целувка между тях на последното годишно събиране на средства за библиотеката, на която стана свидетел, го потвърждаваше. И когато подпитваше Ингрид за това, сестра й казваше пренебрежително: „О, Мат е само приятел!“, но Фрея забелязваше как бузите на Ингрид се изчервяват. Затова реши да уважи личното й пространство и да не я закача повече на тази тема. Странно беше, срещата между Мат и Ингрид да се е случила точно в този западнал мотел. Може пък да е тяхната малка тайна.

Чу се отваряне и затваряне на врата и когато Фрея се показа зад колата, Ингрид беше изчезнала. Фрея притича през паркинга и стигна до вратата към потъващата част на мотела, където бяха по-евтините стаи. Потропа с тайното почукване.

— Ще отвориш ли, скъпа? — чу се зад тънката стена, заедно с приглушено грухтене, дрънчене и удари, идващи от телевизор.

Млада жена с конска опашка открехна вратата. Носеше тениска с надпис Грешен островен университет , пола, с големината на носна кърпичка, чорапогащник и високи ботуши на токчета.

— Какво искате? — попита тя, оглеждайки Фрея.

Фрея се втренчи в нея със същото презрение.

— М… тук съм, за да се видя с брат си?

— Пусни я да влезе — каза Фреди отвътре.

Студентката отвори широко вратата и Фрея влезе. Спря се рязко и хвърли бърз поглед на всичко в стаята — подът; леглата; бюрото, затрупано с остатъци от евтина храна; телевизорът, креслото, на което Фреди седеше и натискаше дистанционното за електронна игра. Върху двойно легло имаше купчина прилежно сгънати дрехи, докато завивката и чаршафите от другото бяха на пода. Фреди беше облечен с потник и боксерки, единият му крак беше върху подлакътника на креслото, а другият, разположен на земята, като на древноримска скулптура. Усмихна се широко, когато се обърна към Фрея. Малко мини прасе, собственост на Фреди, се измъкна изпод завивките на пода и започна да обикаля измежду опаковките от храна, сякаш търсеше трюфели.