Кийра Кас - Наследницата

Най-дразнещ беше фактът, че се занемаряваше така. Какво му пречеше да си тегли един гребен сутрин?

– Идлин, никога не си ме смятала за джентълмен.

– Вярно е. – Изправих се без негова помощ и поизтупах халата си.

През последните шест месеца бях имала щастието да се отърва от не особено приятната компания на Кайл. Беше се записал на някакъв ускорен обучителен курс във Фенли и майка му страдаше по него още от деня на заминаването му. Нямах представа какво учи, но и не ме интересуваше. Сега обаче си беше вкъщи и присъствието му се нареждаше на една от челните позиции в нарастващия списък с дразнители.

– И какво би подтикнало дама като Ваше Височество да търчи така?

– Въпрос, който плиткият ти ум не би побрал.

Той се засмя.

– Така е, същински празноглавец съм. Цяло чудо е, че успявам да се къпя сам.

Бях на косъм да го попитам дали изобщо се къпе, защото имаше вид на човек, който изпитваше панически страх от всичко, наподобяващо сапун.

– Дано някоя от тези книги е учебник по добри обноски. Имаш сериозна нужда от опресняване на знанията си.

– Още не си станала кралица, Идлин. Не си придавай чак такава важност. – Той тръгна надолу по коридора, а аз се вбесих на себе си, задето не бях казала последната дума.

После продължих по пътя си. Имах по-големи проблеми в живота си от лошите обноски на Кайл. Не можех да пилея времето си в препирни с нелицеприятни хора и изобщо в каквото и да било, несвързано с предотвратяването на Избора.

– Да изясним едно нещо – заявих аз, сядайки в кабинета на татко. – Нямам никакво желание да се омъжвам.

Той кимна.

– Разбирам, че не искаш да се омъжваш точно в момента, Идлин, но открай време знаеш, че рано или късно ще ти се наложи. Имаш дълг да продължиш кралската линия.

Мразех, когато говореше така за бъдещето ми, сякаш сексът, любовта и бебетата не бяха хубави неща, а задължения, изпълнявани с цел добруването на страната ни. Изцеждаше всяка капка радост от представите ми.

Не трябваше ли именно тези неща да ми носят щастие, да бъдат най-хубавата част от живота ми?

Отърсих се от тревогата и насочих вниманието си към мисията, която ме беше довела тук.

– Разбирам. И съм съгласна, че това е важно – отвърнах дипломатично. – Но когато ти си участвал в Избора, не се ли притесняваше, че никоя от кандидатките няма да е подходяща за теб? Или че са дошли в двореца с лоши помисли?

Крайчетата на устните му се извиха в усмивка.

– Всеки един момент от деня и през половината нощ.

Беше ми разказвал по малко за момичето, което било толкова безволево, че едва го понасял, както и за друго, което постоянно се опитвало да го манипулира. Не знаех имена и подробности, но това не ме смущаваше. Така или иначе не исках да си представям татко с друга жена освен с мама.

– А не смяташ ли, че след като ще съм първата жена абсолютен монарх, трябва да има… определени изисквания относно човека до мен?

Той килна глава.

– Слушам те.

– Сигурна съм, че извършвате предварителни проверки, за да не допуснете някой психопат в двореца, нали така?

– Разбира се. – Той се подсмихна, сякаш опасението ми не беше значимо.

– Добре, но не желая произволен човек да върши тази работа. Затова – въздъхнах дълбоко – ще се съглася да участвам в нелепата ви постановка, ако ми дадете няколко малки обещания.

– Това не е постановка. Резултатите от миналото говорят сами. Но заповядай, мило момиче, кажи ми исканията си.

– Като начало държа кандидатите да имат правото да си тръгнат по своя воля. Не желая никой да се чувства задължен да остане в двореца, ако не харесва мен или живота тук.

– Напълно съгласен съм – заяви категорично той. Явно бях засегнала болното му място.

– Отлично. Предполагам следващата ми идея няма да ти допадне, но настоявам, ако до края на Избора не съм намерила подходящ кандидат, сватбата да се отмени.

– О! – възкликна той, наведе се напред в стола си и ме посочи прозорливо с пръст. – Допусна ли това, ще отпратиш всички кандидати още на първия ден. Няма дори да се постараеш.

Аз се замислих.

– Ами ако се споразумеем за определен график? Ще направя така, че Изборът да продължи поне… три месеца, да кажем, през което време ще претеглям вариантите си. След това, ако още не съм намерила подходящ партньор, всички кандидати ще бъдат разпуснати.

Той прокара длан през устата си и се понамести в стола си, преди да впери очи в моите.

– Идлин, разбираш колко важно е това, нали?