Кийра Кас: Наследницата

– Естествено – отвърнах незабавно, напълно съзнавайки сериозността на ситуацията. Усещах, че една грешна стъпка може да запрати живота ми в необратима посока.

– Трябва да го направиш, и то добре. Заради всички. Животът на цялото ни семейство е отдаден в служба на народа.

Извърнах поглед. В интерес на истината имах чувството, че с мама и татко сме жертвената троица, а всички останали правят каквото си поискат.

– Няма да те разочаровам – обещах аз. – Направи каквото е нужно. Планирай всичко, намери начин да омиротвориш поданиците ни, а аз ще ти осигуря необходимото време да въдвориш ред.

Очите му отскочиха към тавана и той се умисли.

– Три месеца, казваш? И обещаваш, че ще опиташ?

Аз протегнах ръка.

– Давам ти думата си. Ще ти връча и писменото си съгласие, ако е нужно, но не мога да ти гарантирам, че ще се влюбя.

– Не бих бил толкова сигурен, ако бях на твое място – отбеляза многозначително той. Само че аз не бях нито баща ми, нито майка ми. Колкото и романтично да му изглеждаше на него онова, което ми предстоеше, аз самата не можех да прогоня от главата си мисълта за трийсет и петте шумни, противни, вонящи момчета, които щяха да нахлуят в дома ми. Не намирах нищо магическо в това.

– Имаме уговорка, значи.

Станах така, сякаш едва ли не бях готова за танц.

– Сериозно?

– Сериозно.

Хванах ръката му и реших съдбата си с едно ръкостискане.

– Благодаря ти, татко.

Излязох от стаята, преди да е видял голямата усмивка по лицето ми. Вече обмислях как да накарам повечето от момчетата да си тръгнат по своя воля. При нужда можех да се държа надменно или пък да превърна двореца в крайно неприветлива среда за живот. Освен това имах тайно оръжие в лицето на Остън, който беше най-палавият от всички ни, и ако го помолех, несъмнено щеше да ми помогне, и то навярно само със символична доза увещаване.

Всяко момче от народа, осмелило се да приеме предизвикателството да стане принц, заслужаваше уважението ми. Но нямаше да позволя на никого да ме върже, преди да съм готова, затова възнамерявах да покажа на тези жалки смотаняци в какво се забъркват.

Охлаждаха студиото, но светнеха ли прожекторите, все едно ни затваряха в пещ. Още преди години се бях научила да подбирам по-леки дрехи за осведомителния бюлетин, затова и тази вечер роклята ми беше с паднали ръкави. Видът ми както винаги беше изискан, но и не дотолкова спретнат, че да получа топлинен удар.

– Това е идеалната рокля за случая – коментира мама, подръпвайки малките къдрички по ръкавите ѝ. – Прелестна си.

– Благодаря ти, мамо. Ти също.

Тя се усмихна, продължавайки да подръпва оттук-оттам роклята ми.

– Благодаря, съкровище. Знам, че си малко напрегната, но вярвам, че Изборът ще помогне на всички. Все си самичка, така че рано или късно щяхме да подходим към този въпрос, а и…

– А и така ще ощастливя народа. Знам.

Опитах да прикрия нещастието в гласа си. В наши дни кралските дъщери не се подаряваха срещу зестра, но… имах чувството, че и това не беше кой знае колко различно. Нима не го осъзнаваше?

Очите ѝ се отместиха от роклята ми и намериха лицето ми. Нещо в тях ми подсказа, че съжалява.

– Знам, че се чувстваш като жертвено агне, и е вярно, че когато служиш на народа, правиш много неща не по желание, а по принуда. – Тя преглътна. – Но благодарение на Избора аз намерих баща ти и най-близките си приятели и научих, че съм по-силна, отколкото някога бях предполагала. Знам за уговорката с баща ти и ако в крайна сметка не намериш правилния човек, така да бъде. Но моля те, отвори съзнанието си. Бъди будна, трупай опит. И моля те, не ни мрази.

– Не ви мразя.

– Но поне ти е хрумнало, когато ти казахме за намерението си, нали? – попита тя с широка усмивка.

– На осемнайсет съм. Генетично заложено ми е да се бунтувам срещу родителите си.

– Нямам нищо против малко огън и жупел, стига в края на краищата да знаеш, че те обичам.

Прегърнах я.

– И аз те обичам. Наистина.

Тя ме притисна към себе си за момент, после се отдръпна, заглаждайки роклята ми, за да се увери, че изглеждам безупречно, преди да тръгне към татко. Аз пък се запътих към мястото си до Арън, чиито вежди подскочиха дяволито, като ме видя.

– Добре изглеждаш, сестричке. Направо булчински.

Отметнах полата си и седнах грациозно.

– Още една думичка и ще обръсна главата ти, докато спиш.

– И аз те обичам.

Помъчих се да сдържа усмивката си, но не успях. Просто винаги знаеше как да ми влезе под кожата.