Кийра Кас: Наследницата

Обитателите на двореца започнаха да се стичат в студиото. Госпожица Луси седеше сама, тъй като генерал Леджър беше на караул, а господин и госпожа Удуърк седяха зад камерите с Кайл и Джоузи. Те двамата бяха единствените деца на семейство Удуърк и знаех, че госпожица Марли е най-скъпата приятелка на мама, затова с никого не бях споделяла за антипатията си към тях. Кайл не беше чак толкова противен, колкото Джоузи, но през всичките години на познанството ни не бяхме провели нито един интересен разговор. Бях си решила, че ако някой ден ме споходеше тежко безсъние, щях да му плащам да стои в стаята ми и да плямпа. Един проблем по-малко. А що се отнасяше до Джоузи… с думи не можех да опиша колко отвратително същество беше това момиче.

Съветниците на татко влязоха в колона по един, покланяйки му се. В кабинета му имаше само една жена, лейди Брайс Манър – прекрасна дребничка дама, чиято скромност ме караше да се чудя как изобщо беше оцеляла на политическата арена. Нито веднъж не я бях чула да се развика, но хората винаги я изслушваха. Мен никой не ме слушаше, освен ако не повишах тон.

Присъствието ѝ ме накара да се замисля за нещо. Какво щеше да стане, ако след коронясването ми се обградях с изцяло женски състав от съветници?

Интересен експеримент щеше да се получи.

Председателите и съветниците изнесоха традиционните си обявления, след което Гаврил се обърна към мен.

Гаврил Фадей имаше зализана назад сребриста коса и много очарователно лице. В последно време твърдеше, че мислел да се оттегли от сцената, но като се имаше предвид какво предстои, явно щеше да се позадържи още малко.

– Тази вечер, Илеа, сме ви подготвили изключително вълнуваща новина за финал. И честта да ви я поднесе има бъдещата ни кралица – разкошната Идлин Шрийв.

Той направи артистичен жест към мен, а аз му се усмихнах и тръгнах по застланата с килим сцена под звуците на вежливи аплодисменти.

Гаврил ме приветства с бърза прегръдка и целувка по едната буза.

– Принцесо Илин, добре дошли!

– Благодаря, Гаврил!

– Ако позволите да съм откровен, имам чувството, че едва вчера обявявах раждането ви с брат ви Арън. Не е за вярване, че са минали повече от осемнайсет години!

– Вярно е. Бързо пораснахме. – Отправих топъл поглед към семейството си.

– На ръба сте да влезете в историята. Мисля, че цяла Илеа тръпне в очакване да види какво ще направите след няколко години, когато станете кралица.

– Определено ще е вълнуващо, но май не искам да чакам толкова време, за да вляза в историята. – Побутнах го игриво с лакътя си, а той се престори на изненадан.

– Защо не ни кажете какво имате предвид, Ваше Височество?

Изправих рамене пред камерата и се усмихнах.

– Великата ни страна преживя много промени през годините. Само през управлението на родителите ми станахме свидетели на потушаването на бунтовническите сили в границите на държавата ни и макар все още да срещаме трудности в тази сфера, кастовата система вече не разделя както някога хората с въображаемите си линии. Живеем в епоха на небивала свобода и с нетърпение очакваме да видим как нацията ни ще покори нови висини.

Не забравях да се усмихвам и да говоря изразително. Годините на уроци по ораторско майсторство ми бяха насадили правилната техника и знаех, че речта ми въздейства подобаващо на всеки от слушателите ми.

– И всичко това е прекрасно… но аз съм просто едно осемнайсетгодишно момиче. – Из скромната публика от гости и съветници се разнесе тихичък смях. – Признавам, че е малко скучно да прекарваш по-голямата част от деня в кабинета на баща си. Прощавайте, Ваше Величество. – Добавих аз, обръщайки се към татко.

– Няма нищо – отвърна той.

– И така, реших, че е време да внеса малко промяна в ежедневието си. Да намеря не само партньор в тази така отговорна работа, но и спътник в живота. За целта се обръщам към Илеа с една дълбока молба: да възродим Избора.

Съветниците ахнаха и забърбориха помежду си. Забелязах шокираните изражения на персонала. Стана ясно, че единственият осведомен човек беше Гаврил, което ме изненада.

– Утре ще бъдат изпратени писма до всички отговарящи на изискванията младежи на Илеа. Ще разполагате с две седмици да решите дали желаете да се съревновавате за ръката ми. Съзнавам, разбира се, че това е новост за всички ни. Никога досега не е имало Избор, ръководен от жена. Но знайте, че макар да имам трима братя, много ще се радвам да опозная още един принц на Илеа. И се надявам цялата ни страна да тържествува заедно с мен.