— Кабинетът на Марк Герити. Ева Трамел на телефона.
— Докарай си задника вкъщи, за да можем да излезем да пийнем, след като ме отряза снощи!
Шеговитата строгост на Кари извика усмивка на устните ми.
— Добре, добре! Идвам.
Изключих компютъра си и излязох. Когато стигнах до асансьорите, извадих телефона си, за да напиша кратко съобщение на Кари: „На път съм“. Разнесе се сигналът, който показва кой асансьор ще спре на моя етаж, и аз се преместих пред съответната врата, като за миг отклоних вниманието си, за да изпратя съобщението. Когато вратата на асансьора се отвори, направих крачка напред. Вдигнах поглед, за да проверя къде отивам, и срещнах чифт сини очи. Дъхът ми секна.
В кабината имаше само един човек: секс богът.
Вратовръзката му бе сребриста, а ризата — искрящо бяла. Отсъствието на цвят само подчертаваше удивителните му сини ириси. Стоеше там, с разкопчано сако и ръце, небрежно пъхнати в джобовете. Погледнах го и сякаш се блъснах в невидима стена.
Спрях рязко, с очи, приковани в мъжа, който бе дори по-впечатляващ, отколкото помнех. Никога не бях виждала толкова наситеночерна коса. Беше лъскава и стигаше до яката му, придавайки на преуспелия бизнесмен вид на лошо момче. Истинска черешка върху тортата. Както би казала майка ми, само мошениците и разбойниците имат такава коса.
Стиснах ръце в юмруци, за да възпра желанието да я докосна, да проверя дали наистина е така копринено мека, както изглеждаше.
Вратата започна да се затваря. Той пристъпи леко напред и натисна копчето, за да я задържи.
— Има достатъчно място и за двама ни, Ева.
Дрезгавият му непреклонен тон ме извади от моментния унес. „Откъде знае името ми?“
После се сетих, че бе видял служебната ми карта, когато я изпуснах във фоайето. За момент се зачудих дали да не му кажа, че чакам някого и ще се кача на следващия асансьор, но мозъкът ми заработи отново.
Какво, по дяволите, ми става? Ясно бе, че мъжът работи в „Кросфайър“. Не можех да го избягвам всеки път, когато го видя, а и защо да го правя? Ако исках да свикна да реагирам нормално на сексапила му, трябваше да го срещам достатъчно често, че да започна да го възприемам като част от мебелировката.
„Да, бе, надявай се!“
— Благодаря — казах и влязох в кабинката.
Той пусна копчето и отстъпи назад. Вратата се затвори и асансьорът започна да се спуска.
Моментално съжалих за решението си да се кача при него. Присъствието му ме накара да настръхна. Невероятната му енергия изпълни тясното пространство, зареждайки го с такъв сексуален магнетизъм, че запристъпвах неспокойно от крак на крак. Дишането ми стана забързано и накъсано, в такт с ускорения ритъм на сърцето ми. Отново изпитах онова необяснимо привличане, сякаш той безмълвно изричаше настоятелно искане, а аз инстинктивно бях готова да се подчиня.
— Добър ли беше първият работен ден? — попита той внезапно, стряскайки ме.
Гласът му отекна и ме заля със съблазнителния си ритъм. „Откъде, по дяволите, бе разбрал, че днес е първият ми ден?“
— Всъщност да — равно отговорих аз. — Вашият как беше?
Усетих, че се взира в профила ми, но не отклоних поглед от алуминиевата врата на асансьора. Сърцето ми се блъскаше в гърдите, а стомахът ми бе свит на топка. Бях разтърсена, напълно извадена от равновесие.
— Е, на мен не ми беше първи — отвърна той с весела нотка в гласа. — Но беше успешен. А и става все по-добър.
Кимнах и се насилих да се усмихна, макар да нямах никаква представа какво точно има предвид. Асансьорът забави ход на дванайсетия етаж и в него се качиха трима души, които оживено бъбреха. Дръпнах се назад, за да им направя място. Застанах в срещуположния ъгъл на онзи, в който стоеше Тъмен и Опасен . Само че и той пристъпи встрани едновременно с мен. Неочаквано се оказахме по-близо един до друг, отколкото бяхме.
Намести и без това идеалния възел на вратовръзката си и при движението ръката му докосна леко моята. Затаих дъх и в опит да не обръщам внимание на присъствието му, реших да се концентрирам в разговора пред нас. Оказа се невъзможно. Той просто бе толкова… тук . Точно тук. Съвършен, великолепен и ухаещ божествено. Мислите се изплъзнаха от контрола ми и започнах да си представям колко твърдо е тялото му под костюма, как бих се чувствала, ако го притисне към моето, колко надарен беше или пък не беше…
Когато най-после стигнахме фоайето, почти простенах от облекчение. Едва изчаках асансьорът да се опразни и пристъпих напред. В този миг той сложи ръка ниско на кръста ми и тръгна редом с мен, насочвайки ме. Тръпката от допира на това чувствително място премина на талази през тялото ми.
Читать дальше