Силвия Дей - Открита пред теб

Стигнахме до бариерите и той отдръпна ръката си. Почувствах се странно, сякаш ограбена. Хвърлих поглед към него, опитвайки да го разчета, но макар да ме гледаше, лицето му не изразяваше нищо.

— Ева!

Видях Кари, облегнат нехайно на една от мраморните колони във фоайето, и това промени всичко. Носеше дънки, които прилепваха като втора кожа по дългите му крака, и огромен пуловер в светлозелено, който подчертаваше цвета на очите му. Без никакво усилие привлече вниманието на всички наоколо. Наближавайки, забавих ход. Секс богът ни подмина, излезе през въртящата се врата и гъвкаво се вмъкна на задната седалка на джипа „Бентли“, който бях забелязала на улицата миналата вечер.

Когато колата потегли, Кари подсвирна:

— Брей, брей, ако съдя по това, как го гледаше, това е онзи тип, за когото ми разказа, нали?

— О, да! Точно той.

— Заедно ли работите? — Кари преплете пръсти с моите и ме издърпа на улицата през една от страничните врати на сградата.

— Не. — Спрях на тротоара, за да сменя високите си обувки. За равновесие се опрях на него сред потока пешеходци покрай нас. — Нямам представа кой е, но ме попита дали първият ми ден е минал добре, така че трябва бързо да разбера.

Кари се усмихна и хвана лакътя ми за опора, докато непохватно подскачах от крак на крак.

— Хм… нямам представа как изобщо някой успява да работи до него. Мозъкът ми буквално блокира за минута.

— Да, сигурна съм, че действа така на всички. — Изправих се. — Хайде, да вървим. Трябва да пийна нещо.

На следващата сутрин пристигнах на работа с леко пулсиране в тила — подигравателно напомняне, че бях прекалила с виното. Въпреки това, докато се качвах с асансьора към двайсетия етаж, не съжалявах за махмурлука си толкова, колкото вероятно би трябвало. Предната вечер имах два варианта — много алкохол или малка игра с вибратора, а бях готова на всичко, за да избегна захранен от батерии оргазъм с фантазии за Тъмен и Опасен . Не че той щеше да разбере (или пък да му пука), че ме е възбудил толкова, че полудявам. Аз обаче щях да знам, а не исках да доставя това удоволствие на въображаемия му образ.

Оставих нещата си в долното чекмедже на бюрото и като видях, че Марк още не е дошъл, грабнах чаша кафе и се върнах, за да чета любимите си рекламни блогове.

— Ева!

Скочих на крака в мига, в който той се появи до мен с широка усмивка и блестящи бели зъби на фона на гладката му тъмна кожа.

— Добро утро, Марк!

— Наистина е добро. Струва ми се, че ми носиш късмет. Вземи си таблета и ела в офиса ми. Можеш ли довечера да останеш до късно?

Последвах го, внезапно завладяна от неговото въодушевление.

— Разбира се.

— Това се надявах да чуя.

Той се отпусна на стола си, а аз седнах на онзи, който бях използвала предния ден, и отворих програмата за текстообработка.

— И така — започна Марк, — получихме искане за начална оферта от водка „Кингсман“, при това са ме споменали специално, по име. Случва се за първи път.

— Поздравления!

— Оценявам го, но нека оставим поздравленията за по-късно, когато наистина получим договора. Дори да ни приемат да участваме в конкурса, ще трябва да наддаваме, за да спечелим сделката. Освен това искат да се срещна с тях утре вечер.

— Еха! Нормално ли е подобно бързане?

— Не. Обикновено клиентите изчакват, докато приключим работата по офертата, преди да се срещнат с нас. Но „Кингсман“ наскоро бяха закупени от „Крос индъстрис“, а „Крос“ имат десетки дъщерни компании. Ако ги спечелим като клиент, ще е голям удар. Те го знаят и затова ни карат да им играем по свирката. Първата стъпка е срещата с мен.

— Обичайно срещата е с целия екип, нали?

— Да, обикновено на срещата отива цяла група. Те са наясно, че някой старши мениджър ще им представи идеята, а след това ще работят с някой от младшите като мен. Затова направо са ме избрали и сега искат да ме преценят. В интерес на истината обаче искането за оферта дава много повече информация, отколкото изисква. На практика върши същата работа като официалния брифинг, така че не мога да ги обвиня в безумни претенции, просто са педантични. А това винаги може да се очаква, когато работиш с „Крос индъстрис“.

Марк прокара ръце през гъстите си къдрици, неволно издавайки колко е притеснен.

— Какво мислиш за водка „Кингсман“?

— Ъъъ… ами… Честно казано, никога не съм я чувала.

Той се облегна назад и се разсмя.

— Слава богу! Мислех, че съм единствен. Е, положителната страна е, че очевидно няма негативни публикации в медиите. Липсата на новини може да се окаже добра новина.