Силвия Дей: Открита пред теб

— С какво мога да помогна аз, освен да проуча водката и да работя до късно?

Той стисна устни, докато обмисляше въпроса ми.

— Запиши си следното.

Работихме без обедна почивка и продължихме дълго след като офисът се бе опразнил — преглеждахме началната информация от стратезите. Малко след седем часа смартфонът на Марк иззвъня, стряскайки ме в тишината наоколо.

Марк включи високоговорителя, без да спира да работи:

— Да, мило?

— Нахрани ли вече бедното момиче? — попита топъл и мъжествен глас.

Марк хвърли поглед към мен през стъклената стена на кабинета си.

— Ох… забравих!

Бързо отвърнах поглед и прехапах долната си устна, за да прикрия усмивката. От телефона ясно се чу изсумтяване:

— Това й е едва втори ден, а ти я караш да работи извънредно и я мориш от глад. Ще вземе да напусне!

— По дяволите! Прав си. Стив, скъпи…

— Не ми викай „Стив, скъпи“! Обича ли китайско?

Вдигнах утвърдително палец към Марк, а той се ухили.

— Да, обича.

— Хубаво. Ще бъда при вас след двайсет минути. Предупреди охраната, че идвам.

След почти точно двайсет минути пуснах Стивън Елисън през прозрачните врати на рецепцията. Той бе изпълнен с енергия едър мъж, облечен в тъмни дънки, изтъркани работни ботуши и спретнато пъхната в дънките риза. С червената си коса и засмени сини очи Стив беше точно толкова привлекателен, колкото и партньора му, но по съвсем различен начин. Тримата седнахме край бюрото на Марк, сипахме в картонените си чинии от пилешкото с фъстъци и говеждото с броколи, добавихме бял ориз и атакувахме, въоръжени с пръчици.

Научих, че Стив е предприемач и че с Марк са двойка от колежа. Наблюдавах общуването им с възхищение и лека завист. Отношенията им бяха така хармонични, че бе истинско удоволствие да си в тяхната компания.

— По дяволите, момиче! — възкликна след известно време Стивън, когато си сложих от храната за трети път. — Спри малко! Къде отива всичкото това?

— Вероятно във фитнеса заедно с мен — свих рамене аз. — Може би това…

— Не му обръщай внимание — прекъсна ме с усмивка Марк. — Стивън просто завижда. Той е принуден да следи момичешката си фигура.

— Мътните да го вземат! — Стивън стрелна партньора си с уж ядосан поглед. — Ще взема да я поканя на обяд с момчетата. Ще се обзаложа колко може да изяде и ще спечеля куп пари!

Усмихнах се:

— Звучи забавно!

— Хм! Знаех си, че има нещо диво в теб. Личи ти по усмивката.

Сведох очи към храната и забраних на ума си да отлита към спомените за това колко „дива“ бях по време на бунтарския си и себеразрушителен период.

Марк ме спаси:

— Недей да тормозиш асистентката ми. А и какво знаеш ти за дивите жени изобщо?

— Знам, че някои от тях обичат да излизат с гейове. Харесват начина ни на мислене — намигна той. — Знам и някои други неща. Хей, вие двамата… не ме гледайте така шокирано! Просто исках да проверя какво му е толкова великото на хетеро сексът.

За Марк признанието очевидно беше нещо ново, но той само леко изкриви устни. Явно бе достатъчно уверен във връзката им, за да намира това за забавно.

— О, така ли? — възкликна той.

— И как ти се стори? — попитах аз смело.

Стивън сви рамене:

— Не бих казал, че го надценяват, защото демографски очевидно съм от „грешната“ страна, а и нямам достатъчна база за сравнение, но да кажем, че спокойно мога да мина без него.

Помислих си колко показателен е фактът, че Стивън разказва историята си с понятия, които Марк използва в своята работа. Макар сферите им да бяха на светлинни години една от друга, те споделяха и се изслушваха.

— Като се вземе предвид с кого и как живееш в момента — каза Марк на партньора си, хващайки с пръчиците парче броколи, — бих казал, че това е много добра новина.

Когато приключихме с вечерята, вече бе станало осем часа и се появиха чистачите. Марк настоя да ми извика такси.

— Да дойда ли по-рано утре? — попитах аз.

Стивън леко бутна Марк с рамо.

— Сигурно в предишния си живот си направил нещо хубаво, за да я заслужиш.

— Фактът, че те търпя в този, явно е достатъчен — отговори сухо Марк.

— Хей, аз съм изключително добре възпитан! — възрази Стивън. — Винаги свалям седалката на тоалетната чиния.

Марк ми хвърли привидно раздразнен поглед, в който личеше привързаността към партньора му.

— И как точно ми помага това?

В четвъртък с Марк се блъскахме почти целия ден, за да подготвим срещата му с „Кингсман“ в четири часа. Обядвахме с двамата от творческия екип, които щяха да участват в презентацията (ако се стигнеше до нея, естествено) и обменихме ценна информация; после прегледахме отново данните за уеб присъствието на „Кингсман“ и профила на марката в социалните мрежи.