Силвия Дей - Отразена в теб

— Защото съм руса ли?

— Защото… не приличаш на нея.

Дъхът ми секна. Не ми беше идвало на ум, че за него Корин е образецът. Дори Магдалин Перес — една от приятелките на Гидиън, която много искаше да му е нещо повече — бе споделила с мен, че е пуснала тъмната си коса толкова дълга, за да прилича на Корин. Не бях схванала пълния смисъл на думите й. Господи… ако това беше вярно, Корин има много по-голяма власт над Гидиън, отколкото бих могла да понеса. Стомахът ми се сви, сърцето ми заби по-силно. Мразех я, без да имам смислена причина. Мразех я за това, че беше притежавала дори миниатюрна част от него. Мразех всяка жена, която познава допира му… страстта му… невероятното му тяло.

Започнах лекичко да се отдръпвам.

— Ева — спря ме той, като стисна бедрата ми малко по-силно. — Не знам дали е права.

Погледнах надолу и забелязах пръстена на дясната му ръка, пръстена, който му бях дала — моя личен знак, че го притежавам. Това ме накара да се успокоя. Както и обърканото изражение на лицето му, когато погледите ни се срещнаха.

— Не знаеш ли?

— Ако наистина е така, съм го правил несъзнателно. Не съм търсел нея в другите жени. Изобщо не знаех, че търся нещо, докато не срещнах теб.

Плъзнах ръце по реверите му, обзе ме огромно облекчение. Може би не я беше търсил съзнателно, но дори и да беше така, двете с Корин не можехме да бъдем по-различни и като външен вид, и като темперамент. За него бях единствена, на светлинни години от всички останали жени в живота му, по толкова много начини. Искаше ми се това да е достатъчно, за да убие ревността веднъж завинаги.

— Може би изобщо не става въпрос за тип, който предпочиташ, а за желание да следваш някаква утъпкана пътека — започнах аз, докато изглаждах с показалец линията по намръщеното му чело. — Трябва да попиташ доктор Питърсън, когато се видим довечера. Иска ми се да имам повече отговори след толкова години, прекарани в терапия, но, уви, не е така. Между нас има доста необясними неща. И все още нямам никаква представа какво толкова намираш в мен.

— Това, което ти виждаш в мен , ангелче — отвърна той тихо и чертите на лицето му омекнаха. — Това, че знаеш какво нося в себе си и въпреки това ме желаеш, колкото и аз теб. Всяка вечер, когато заспивам, се страхувам, че на сутринта няма да си до мен. Страхувам се, че съм те изплашил и си си отишла… или пък, че съм те сънувал.

— Недей, Гидиън.

Господи! Разбиваше сърцето ми всеки ден. Разпиляваше ме на хиляди парченца.

— Знам, че не изразявам чувствата си към теб по същия начин, по който ти към мен, но съм твой. И го знаеш.

— Да, знам, че ме обичаш, Гидиън.

Безумно. Жестоко. Обсебващо. Също както аз обичах него.

— Запленен съм от теб, Ева!

Наведе глава назад, дръпна ме към себе си и ме дари с най-сладката целувка, твърдите му устни се раздвижиха под моите.

— Готов съм да убия заради теб — прошепна той, — да се откажа от всичко, което притежавам, заради теб… но никога не бих се отказал от теб . Само два дни. Не искай повече, не мога да ти дам повече.

Осъзнавах силата на думите му. Богатството му го отделяше от околните, даваше му властта и правото на контрол, които са му били отнети в някакъв минал етап от живота му. И той е бил жертва на брутално насилие. Точно като мен. Фактът, че е готов да се откаже от сигурността си, за да ме задържи, означаваше много повече от израза „Обичам те“.

— Трябват ми само два дни, шампионе, и ще се погрижа търпението ти да си заслужава.

Суровият блясък в очите му отстъпи място на искрата на желанието.

— О, смяташ да ме умилостивиш със секс ли, ангелче?

— Да — признах си, без да се срамувам ни най-малко. — С много секс. По всичко личи, че тази тактика дава добри резултати.

Устните му се извиха в усмивка, но остротата в очите му накара дишането ми да се ускори. Мрачният му поглед за пореден път ми напомни — като че ли изобщо можех да забравя — че Гидиън не е мъж, който може да бъде контролиран или укротен.

— Ах, Ева — прошепна той, изтегнат на седалката, с хищническото нехайство на гъвкава пантера, притиснала мишка в смъртоносен капан.

През тялото ми премина приятна тръпка. Когато ставаше въпрос за Гидиън, бях готова във всеки един момент да бъда погълната.

Точно преди да изляза от асансьора на двайсетия етаж, където се намираше рекламната агенция „Уотърс Фийлд & Лийман“, за която работех, Гидиън се наведе и прошепна в ухото ми:

— Мисли за мен през целия ден.