Силвия Дей - Отразена в теб

— Мислех, че вече си научил как да я използваш — казах, посочвайки новата кафемашина.

— Така е, благодарение на теб.

Марк вдигна глава и по лицето му се разля очарователно крива усмивка. Имаше лъскава тъмна кожа, къса брада, оформена на катинарче, и меки кафяви очи. Освен че беше много привлекателен, беше и прекрасен шеф. От самото начало бе подходил към мен супероткрито, разкривайки ми тънкостите на рекламния бизнес и проявявайки достатъчно доверие, че да не ми показва едно и също нещо по два пъти. Работехме добре заедно и се надявах, че още дълго време ще имам възможността да съм част от неговия екип.

— Опитай това — каза той и се протегна към една чаша на плота, над която се виеше пара. Подаде ми я и аз я приех с благодарност. Оцених факта, че се е сетил да добави сметана и подсладител, точно както обичах.

Отпих внимателно, тъй като кафето беше горещо, и веднага се разкашлях от неочаквания и не особено приятен вкус.

— Какво е това?

— Кафе с вкус на боровинки.

Не можех да прикрия смръщената си физиономия.

— Кой, по дяволите, би пил такова нещо?

— Ами… нашата работа е точно това — да разберем кой би го пил и да му го продадем — отговори той и вдигна чашата си като за наздравица. — Да пием за най-новия ни клиент!

Премигнах, поизправих се и отпих още една глътка.

Два часа по-късно все още усещах по езика си лепкавия сладникав вкус на изкуствена боровинка. Беше дошло времето ми за почивка, затова влязох в интернет и потърсих името на доктор Теранс Лукас, мъжа, с когото се бях запознала на вечерята предната вечер, и който очевидно имаше някакви търкания с Гидиън. Точно бях написала името му в полето за търсене, когато телефонът на бюрото ми иззвъня.

— Офисът на Марк Герити — вдигнах слушалката аз. — На телефона е Ева Трамел.

— Сериозно ли говориш за Вегас? — попита Кари без всякакво предисловие.

— Напълно.

Настъпи кратко мълчание.

— Така ли смяташ да ми съобщиш, че ще живееш с богатото си гадже и аз трябва да се изнеса?

— Какво? Не, разбира се! Да не си полудял? — Стиснах очи, едва сега разбрах колко несигурен се чувства Кари. Мислех, че приятелството ни е надживяло подобни съмнения. — Цял живот няма да се отървеш от мен, нали си го знаеш?

— И как така изведнъж реши, че трябва да отидем във Вегас?

— Ей така. Реших, че няколко дни можем просто да си лежим край басейна, да пием мохито и да чакаме да ни сервират храната.

— Не съм сигурен, че мога да допринеса за това финансово.

— Не се тревожи, всичко е за сметка на Гидиън. Ще пътуваме с неговия самолет, ще отседнем в негов хотел.

Това си бе лъжа, защото възнамерявах сама да платя за всичко, освен за самолета, но не беше нужно Кари да го знае.

— И той няма да дойде?

Облегнах се назад и се загледах в една от снимките на Гидиън. Бяхме се разделили само преди няколко часа, а вече ми липсваше.

— Има работа в Аризона и ще пътуваме заедно и в двете посоки, но във Вегас ще сме само ти и аз. Мисля, че имаме нужда от това.

— Така е — въздъхна Кари. — Добре ще ми се отрази да сменя обстановката и да прекарам малко време с най-прекрасното момиче на света.

— Добре тогава. Гидиън иска да тръгнем утре вечер в осем.

— Ще започна да си събирам багажа. Искаш ли да събера и твоя?

— Ще го направиш ли? Супер!

Кари спокойно можеше да работи като стилист или консултант. Имаше невероятен талант за всичко, свързано с дрехи.

— Ева?

— Да?

— Благодаря ти, че търпиш глупостите ми — въздъхна той.

— Млъквай!

Затворих телефона и за миг останах загледана в него. Беше ужасно, че Кари е нещастен в момент, в който всичко в живота му се подрежда така добре. Беше специалист в автосаботажа и саморазрушението. Така и не си повярва, че заслужава щастие.

Когато се върнах обратно към работата си, видях на екрана отворения прозорец на Google и се сетих, че бях започнала да търся информация за доктор Тери Лукас. Открих няколко статии за него, придружени със снимки, които потвърждаваха, че това е човекът, когото търся.

„Педиатър. Четиридесет и пет годишен. Женен от двайсет години.“

Нервно набрах в полето за търсене „Д-р Теранс Лукас и съпругата му“. Опасявах се, че ще видя снимката на някоя жена със златист тен и дълга тъмна коса, и въздъхнах с облекчение, когато открих, че госпожа Лукас е със светла кожа и къса червеникава коса.

Този факт обаче постави нови въпроси. Бях решила, че причината за неразбирателството между двамата мъже е жена.