Силвия Дей - Отразена в теб

— Оценявам това, че отстъпи, Гидиън. Означава много за мен.

Той впери блестящите си сини очи в мен.

— Знаех си, че ще ме подлудиш още в момента, в който те видях.

Усмихнах се на спомена за първата ни среща.

— Просната по задник във фоайето на „Кросфайър“?

— Преди това. Отвън.

Намръщих се и попитах:

— Къде отвън?

— На тротоара.

Гидиън стисна бедрата ми по онзи властен и собственически начин, който ме караше да изгарям от копнеж по него.

— Точно отивах на една среща. Ако се бях забавил и минута, щях да те изпусна. Тъкмо се бях качил в колата, когато ти се появи зад ъгъла.

Спомних си бентлито, спряло до бордюра в онзи ден. На идване бях прекалено впечатлена от сградата, за да обърна внимание на елегантната кола, но си спомням, че я видях на тръгване.

— Порази ме още в мига, в който те зърнах — каза той с дрезгав глас. — Не можах да откъсна поглед от теб. Пожелах те веднага. Безумно. Брутално.

Как можех да не забележа, че първата ни среща е означавала много повече, отколкото си бях представяла? Мислех, че се бяхме сблъскали случайно. Но той вече си е тръгвал… Което означаваше, че се е върнал съвсем съзнателно. Заради мен.

— Спря точно до колата — продължи той — и изви глава назад. Гледаше нагоре към сградата, а аз си те представих, застанала на колене, да гледаш по същия начин нагоре към мен.

Ниският секси глас на Гидиън ме накара да потръпна върху коленете му.

— По какъв начин? — прошепнах аз, хипнотизирана от пламъка в очите му.

— С вълнение. С известно благоговение… и с малко страх. — Сложи ръце под дупето ми и ме притисна по-близо до себе си. — Не можех да не те последвам вътре. И те заварих точно така, както си те представях, почти коленичила пред мен. В този момент вече виждах в съзнанието си десетките неща, които мога да ти причиня, стига веднъж да ми паднеш без дрехи.

Преглътнах. Спомних си, че и аз реагирах по подобен начин, когато го видях.

— Когато за първи път те видях, веднага помислих за секс. Безумен, главозамайващ секс.

— Забелязах — отвърна той и плъзна ръце по гърба ми. — Знаех, че и ти си ме видяла . Че си видяла какъв съм… какво нося в себе си. Каква е същността ми.

И това ме накара да се просна по задник — в буквалния смисъл на думата. Тогава погледнах в очите му и разбрах какво огромно напрежение таи в себе си, какви тъмни сенки пълзят из душата му. Съзрях в него и сила, и ненаситност, и власт, и желание. Някъде дълбоко в себе си знаех, че ще ме завладее изцяло. Беше истинско облекчение да разбера, че и той е почувствал същия катаклизъм по отношение на мен.

Гидиън сложи ръце на раменете ми и ме притегли, докато челата ни се допряха.

— Никой преди това не ме е виждал, Ева. Ти си единствената.

Гърлото ми болезнено се сви. В много отношения Гидиън бе непреклонен и суров, и въпреки това беше толкова сладък към мен, почти като дете. Това ми харесваше, защото беше чисто и спонтанно. И ако никой друг не си бе направил труда да погледне отвъд красивото му лице и солидна банкова сметка, не заслужаваше да го познава.

— Нямах представа. Ти се държа толкова… хладно. Сякаш изобщо не ти направих впечатление.

— Хладно? — удиви се той. — Изгарях от желание по теб. Оттогава съм тотално прецакан.

— Много мило! Мерси!

— Ти ме накара да изпитвам нужда от теб — продължи той с дрезгав глас. — А сега не мога да понеса мисълта, че два дни няма да те видя.

Хванах брадичката му с две ръце и го целунах, плъзгайки нежно и извинително устните по неговите.

— И аз те обичам — прошепнах на прекрасната му уста. — И аз не искам да се отделям от теб.

Отвърна на целувката ми с настървение, сякаш искаше да ме погълне цялата. Прегръдката му обаче беше нежна, притискаше ме до себе си внимателно, почти с благоговение, като че ли бях някакво безценно притежание. Когато се отдръпна, и двамата дишахме тежко.

— Аз дори не съм твоят тип — подразних го, опитвайки се да развеселя атмосферата, преди да отидем на работа.

Предпочитанията на Гидиън към брюнетки бяха добре известни и още по-добре документирани.

Усетих, че колата отби и спря. Ангъс излезе, за да ни осигури известно време насаме, оставяйки двигателя и климатика включени. Погледнах през прозореца и видях, че сме пред „Кросфайър“.

— Като спомена типа… — Гидиън се облегна назад и отпусна глава върху облегалката. После пое дълбоко въздух: — Корин много се изненада, когато те видя. Не си това, което е очаквала.

Стиснах зъби, когато Гидиън спомена името на бившата си годеница. Знаех, че за него тази връзка е била повече приятелство и спасение от самотата, отколкото истинска любов, но не можех да се отърва от завистта, която ме гризеше. Ревността беше един от най-ужасните ми недостатъци.