Силвия Дей - Отразена в теб

— Госпожице Трамел — поздрави ме тя. — Не очаквах да ви видя тук. Отдавна ли тренирате с Паркър?

— От около месец. Радвам се да ви видя, детектив Грейвс.

— Не, не се радвате — възрази тя и изкриви устни. — Поне за момента е така. Може би и след като си поговорим, отношението ви няма да се промени.

Намръщих се, чувствах се объркана от думите й. Поне едно нещо беше съвсем ясно:

— Не мога да разговарям с вас, без присъствието на адвоката си.

Тя разтвори широко ръце.

— В момента не съм на работа. Но така или иначе не очаквам от вас да кажете каквото и да било. Аз ще говоря.

Грейвс посочи с ръка скамейките и аз неохотно седнах. Имах много добро основание да се държа предпазливо.

— Какво ще кажете да се преместим малко по-високо? — предложи тя и се изкачи на най-високата скамейка.

Изправих се и я последвах.

След като се настанихме, тя се облегна на коленете си и се загледа в хората, които тренираха под нас.

— Вечер тук е съвсем различно. Аз обикновено идвам на следобедните тренировки. Обещах си, че ще поговоря с вас, ако някога се срещнем, когато не съм на работа. Мислех, че вероятността това да се случи, е почти нулева. И изведнъж, ето ви тук, направо не повярвах на очите си. Сигурно е знак на съдбата.

Никак не повярвах на последното, което каза.

— Не ми приличате на човек, който вярва в знаци на съдбата.

— Права сте, но този случай е изключение.

За момент сви устни, като че ли разсъждаваше усилено върху нещо. След това се обърна към мен и ме погледна.

— Мисля, че вашият приятел е убил Нейтън Баркър.

Замрях, не можех да си поема въздух.

— Никога няма да успея да го докажа — каза тя мрачно. — Той е прекалено умен. И изпипва нещата докрай. Цялото убийство е било замислено много внимателно. В момента, в който Гидиън Крос е решил да убие Нейтън Баркър, е организирал всичко изключително прецизно.

Не можех да преценя дали трябва да остана, или да си тръгна — какви ще бъдат последиците от всяко мое решение. А тя използва нерешителността ми и продължи да говори.

— Според мен всичко е започнало в понеделник, след като съквартирантът ви е бил нападнат. Когато претърсихме хотелската стая, в която бе открит трупът на Баркър, намерихме някои снимки. Повечето бяха ваши, но тези, за които говоря, бяха на съквартиранта ви.

— На Кари?

— Ако трябваше да ги представя пред прокуратурата, за да издействам заповед за ареста му, щях да твърдя, че Нейтън Баркър е нападнал Кари Тейлър, с цел да заплаши Гидиън Крос. Предполагам, че Крос не се е поддал на изнудването от страна на Баркър.

Започнах да усуквам и да мачкам кърпата си. Не можех да понеса мисълта, че Кари е страдал толкова заради мен.

Грейвс ме погледна, погледът й беше остър и изпитателен. Поглед на ченге. Баща ми умееше да гледа по същия начин.

— Мисля, че в този момент Крос е осъзнал, че ви грози смъртна опасност. И знаете ли какво? Бил е абсолютно прав. Виждала съм доказателствата, събрани в хотелската стая на Баркър — снимки, подробни записки за ежедневната ви програма, изрезки от вестници… дори част от боклука ви. Обикновено, когато открием подобно нещо, вече е твърде късно.

— Нейтън ме е наблюдавал? — Само при мисълта за това тялото ми се разтресе от неконтролируеми тръпки.

— Следил ви е. Изнудването за пари от втория ви баща и от Крос е било само една от проявите на цялата му мания. Според мен вие двамата с Крос сте станали твърде близки и Баркър се е чувствал заплашен от връзката ви. Мисля, че се е надявал Крос да се отдръпне, когато разбере за миналото ви.

Вдигнах кърпата към устата си, в случай че ми прилошееше още повече.

— Ето как според мен са протекли нещата — заяви Грейвс и започна да потупва връхчетата на пръстите си един в друг; изглеждаше така, сякаш цялото й внимание е съсредоточено върху трениращите долу хора. — Крос ви отряза и започна да се вижда със старото си гадже. Причините за това са две: първо, Баркър се успокоява и второ, Крос вече няма мотив да извърши престъплението. Защо да убива някого заради жената, която е зарязал? Тук изигра нещата много добре, като не ви каза нищо. Вашата естествена реакция направи лъжата още по-достоверна.

Освен с пръсти започна да почуква и с крак, стройното й тяло излъчваше неуморима енергия.

— Крос не наема човек, който да му свърши работата. Би било глупаво. Не иска да оставя следа, като даде пари на някого, а и един наемен убиец винаги би могъл да се разприказва. Освен това е нещо лично. Вие сте нещо лично. Той иска заплахата да изчезне веднъж завинаги. В последния момент организира събитие в един от хотелите си за своя компания, която произвежда водка. По този начин има желязно алиби. Дори пресата е там, за да направи снимки. Освен това знае много добре къде се намирате вие в този момент и така и вашето алиби е непробиваемо.