Силвия Дей - Отразена в теб

— Обади ми се, ако имаш нужда от мен — казах аз и захвърлих чантата си на барплота. — Цяла вечер ще си бъда вкъщи.

Затворих телефона и забелязах някакво чуждо палто, преметнато върху единия от високите столове.

— Скъпи, прибрах се! — извиках на Кари.

Оставих бутилката с ябълковия сок в хладилника и тръгнах към стаята си, за да се изкъпя. Точно бях на прага, когато вратата на Кари се отвори и от стаята му излезе Татяна. Очите ми се разшириха, когато видях, че е облечена в костюм на палава медицинска сестра, с мрежести чорапи и жартиери, които се подаваха.

— Здрасти, скъпа! — поздрави ме тя и ме изгледа самодоволно.

Беше учудващо висока на високите токчета, които бе обула, и ме гледаше от горе надолу. Татяна Черлин беше успешен модел с лице и тяло, които биха предизвикали не една автомобилна катастрофа.

— Погрижи се за него вместо мен.

Премигвайки, изгледах как дългокраката блондинка изчезна към хола. Малко след това чух входната врата да се затваря.

Кари се появи на вратата на стаята си само по боксерки, зачервен и разрошен. Облегна се на рамката и мързеливо и самодоволно се усмихна.

— Здрасти!

— Здрасти и на теб. Май доста добре си прекарал деня.

— Така е, по дяволите.

Усмихнах се.

— Не че искам да те съдя, но останах с впечатлението, че между теб и Татяна всичко е свършило.

— Че то никога не е започвало — отвърна той и прокара ръка през косата си. — Най-неочаквано се появи днес, беше много притеснена и непрекъснато се извиняваше. Била в Прага и едва тази сутрин разбрала какво се е случило. Веднага пристигнала тук, облечена по този начин, сякаш е прочела какво се върти в перверзното ми съзнание.

Аз също се облегнах на вратата.

— Май те познава доста добре.

— Май наистина е така — каза той и сви рамене. — Да видим как ще се развият нещата. Тя знае, че Трей е важна част от живота ми, и се надявам и в бъдеще да остане така. Обаче Трей… Сигурен съм, че никак няма да му стане приятно.

Изпитвах съчувствие и към Кари, и към Трей. И на двамата щеше да им се наложи да направят много компромиси, ако искаха да изградят успешна връзка.

— Какво ще кажеш тази вечер да забравим за важните хора в живота ни и да изгледаме няколко филма? Донесла съм безалкохолно шампанско.

Той вдигна вежди.

— Какво му е хубавото на безалкохолното шампанско?

— Много добре знаеш, че не можеш да пиеш алкохол, докато вземаш лекарства — отвърнах сухо.

— Няма ли да ходиш на крав мага тази вечер?

— Не, ще наваксам утре. Иска ми се тази вечер да се отпусна и да прекарам известно време с теб. Искам да се опъна на дивана и да ям пица с китайски пръчици и китайска храна с пръсти.

— Ти си истински бунтовник, бебчо — засмя се Кари. — И определено си намери компания за вечерта.

Паркър се тръшна върху постелката и изпъшка, а аз изкрещях, въодушевена от успеха си.

— Да! — извиках и свих ръка в юмрук.

Да успееш да хвърлиш мъж с килограмите на Паркър си беше истински подвиг. Беше ми отнело доста дълго време да се науча да заставам в правилна равновесна позиция, за да мога да използвам тялото си като лост, може би по-дълго от необходимото, защото през последните няколко седмици ми беше трудно да се концентрирам.

В живота ми нямаше равновесие, когато отношенията ми с Гидиън не вървяха добре.

Паркър се разсмя и протегна ръка към мен. Хванах го над китката и му помогнах да се изправи.

— Добре — похвали ме той. — Много добре. Днес работиш на пълни обороти.

— Благодаря. Искаш ли да опитаме пак?

— Почини си десет минути и пийни малко вода — отвърна той. — Трябва да поговоря с Джеръми, преди да си тръгне.

Джеръми беше един от инструкторите, които работеха с Паркър, беше огромен и учениците трябваше буквално да се покатерят по него. В този момент не си представях, че някога ще мога да отблъсна нападател с неговите размери, но бях виждала някои съвсем дребни жени в групата да го правят.

Взех кърпата и бутилката с вода и се отправих към алуминиевите пейки, подредени край стената на залата. Пристъпих несигурно, когато видях един от детективите, които ме бяха посетили в апартамента ми. Детектив Шели Грейвс обаче не беше облечена като за работа. Носеше спортно горнище, подходящ анцуг и маратонки, а тъмната й къдрава коса беше вързана на опашка. Озовах се точно пред нея, тъй като тя тъкмо влизаше в залата, а скамейките се намираха близо до вратата. Опитах се да изглеждам напълно равнодушна, макар че изобщо не се чувствах така.