Силвия Дей - Отразена в теб

Усмивката му стана още по-широка.

— Защото те познавам.

— Е, не го изтормозих. Наистина — подчертах, когато той ме погледна недоверчиво. — Имах намерение да го направя, но се отказах. И защо сме в тази стая?

— Да не си започнала кръстоносен поход срещу враговете ми, ангелче?

Двамата говорехме със заобикалки и не бях сигурна защо го правим. Всъщност изобщо не ме интересуваше, защото през главата ми премина мисъл, която ми се стори далеч по-важна.

— Усещаш ли, че реагира съвсем спокойно на това, че съм излязла на обяд с Кристофър? И аз реагирам по същия начин на факта, че прекарваш времето си с Корин. Само преди месец реакциите и на двама ни щяха да са съвсем различни.

Той беше различен. Усмихна се, имаше нещо неповторимо в топлата усмивка, която се разля по устните му.

— Имаме си доверие, Ева. Чувството е прекрасно, нали?

— Това, че ти имам доверие, не променя факта, че изобщо не разбирам какво се случва между нас. Защо се крием в този офис?

— Правдоподобно опровержение.

Гидиън се изправи и се приближи до мен. Взе лицето ми в ръце, наведе главата ми назад и ме целуна сладко.

— Обичам те.

— Ставаш все по-добър в произнасянето на това изречение.

Прекара пръсти през новата ми прическа.

— Спомняш ли си онази нощ, когато имаше кошмар, а аз закъснях? Тогава се чудеше къде съм бил.

— Все още се чудя.

— Бях в хотела, освобождавах стаята. Моята бърлога за секс, както я наричаш. Стори ми се, че няма да е много подходящо да ти обяснявам това, докато си повръщаше червата след кошмара.

Въздъхнах дълбоко. Изпитах голямо облекчение да разбера къде е бил. И още по-голямо от факта, че онази стая вече не съществуваше. Нежният му поглед се спря върху мен.

— Бях напълно забравил за нея, докато не я спомена по време на сеанса ни при доктор Питърсън. И двамата знаем, че никога повече нямаше да я използвам. Моето момиче предпочита транспортни средства пред легла.

Той се усмихна и излезе от офиса. Вперих поглед в гърба му.

Мъжът от охраната застана на вратата и аз се опитах да избутам обърканите си мисли настрани, за да мога да се върна към тях малко по-късно и да разбера накъде всъщност ме водят.

На връщане към къщи купих бутилка газиран ябълков сок, вместо шампанско. От време на време виждах бентлито, което ме следваше, готово във всеки един момент да спре, за да се кача. Преди тази гледка ме дразнеше, защото олицетворяваше някаква връзка с Гидиън и това още повече ме объркваше, тъй като двамата се бяхме разделили. Сега колата ме караше да се усмихвам.

Доктор Питърсън беше прав. Въздържанието и по-голямата самостоятелност ми бяха помогнали да виждам нещата по-ясно. По някакъв начин дистанцията между мен и Гидиън беше направила и двама ни по-силни, караше ни да се ценим повече и да не приемаме нищо за даденост. Обичах го повече от всякога и странното беше, че изпитвах тези чувства, докато се прибирах вкъщи при съквартиранта си, с когото възнамерявах да прекарам цялата вечер, без да имам ни най-малка представа къде и с кого ще е Гидиън по същото време. Нямаше никакво значение. Знаех, че съм в мислите и в сърцето му.

Телефонът ми иззвъня и аз го извадих от чантата. Видях, че се обажда майка ми, и вдигнах с веселото:

— Здрасти, мамо!

— Не мога да разбера какво търсят — оплака се тя, звучеше ядосано, готова всеки миг да се разплаче. — Не искат да оставят Ричард на мира. Днес са отишли в офиса му и са взели копия от записа на охранителните камери.

— Детективите ли?

— Да. Направо са безмилостни. Какво искат?

Завих и излязох на улицата, на която живеех.

— Да заловят убиеца. Може би искат само да видят как Нейтън влиза и излиза. Да засекат времето, в което е станало.

— Но това е нелепо!

— Да, и е просто предположение. Не се притеснявай. Няма какво да открият, тъй като Стантън е невинен. Всичко ще бъде наред.

— Толкова добре се държи в цялата тази ситуация, Ева — каза тя нежно. — Толкова е добър към мен.

Въздъхнах, усетих умолителната нотка в гласа й.

— Знам, мамо. Разбирам. И татко го разбира. Ти си там, където трябва да бъдеш. Никой не те съди. Така е добре за всички ни.

Наложи се да я успокоявам чак докато стигнах до входната врата на сградата, през цялото това време се чудех какво ли ще открият детективите, ако проверят записите от охранителните камери на „Кросфайър“. Историята на връзката ми с Гидиън можеше да бъде проследена по записите, в които двамата с него сме във фоайето на „Крос индъстрис“. Точно там ми беше направил първото предложение, в което съвсем безцеремонно беше заявил желанието си да ме притежава. Беше ме притиснал до стената веднага щом се бях съгласила да излизам единствено с него. И пак там се беше отдръпнал, когато се опитах да го докосна в онзи ужасен ден, когато започна да се отчуждава от мен. Детективите можеха да видят всички наши интимни моменти, стига да си направят труда да се върнат достатъчно назад във времето.