Силвия Дей: Обречена на теб

Навярно трябваше да затая дъх и да вляза на пръсти в мезонета на втория си баща, защото в този час — малко след шест сутринта, бе твърде вероятно да ме заловят, докато се промъквам обратно вътре. Вместо това влязох с решителна крачка, потънала в мисли за промените, които трябваше да си наложа.

Можех да си взема душ, ако съм много бърза, но реших да не се къпя. Беше минало толкова време, откакто Гидиън ме бе докосвал за последен път, откакто бе прониквал в мен. Не исках да отмия спомена за ласките му — той щеше да ми даде силата да направя необходимото.

Лампата върху страничната масичка светна.

— Ева.

Подскочих.

— Божичко!

Извърнах се и видях, че майка ми седи на дивана в хола.

— Изкара ми акъла! — скарах ѝ се и поставих ръка на сърцето си, което биеше лудо.

Щом тя се изправи, дългият ѝ сатенен халат с цвят на слонова кост проблесна около

стегнатите ѝ, леко загорели от слънцето крака. Бях единственото ѝ дете, но двете приличахме повече на сестри. Моника Трамел Баркър Мичъл Стантън поддържаше маниакално външния си вид. Направила бе кариера от това да е идеалната съпруга и младежкият вид и красотата ѝ бяха най-големият ѝ капитал.

— Преди да започнеш — заговорих първа, — да, знам, че е необходимо да поговорим за сватбата. Но наистина трябва да се приготвя за работа и да си събера нещата, за да мога довечера да се прибера вкъщи…

— Любовник ли имаш?

Въпросът ѝ ме изненада повече от засадата, която ми беше устроила.

— Моля? Не.

Майка ми въздъхна дълбоко и напрежението видимо я напусна.

— Слава богу! Ще ми кажеш ли какво, по дяволите, става? Колко е сериозен проблемът между теб и Гидиън?

Достатъчно. Известно време се тревожех, че решението му ще сложи край на връзката ни.

— Опитваме се да оправим нещата, мамо. Просто поредната трудност, която трябва да преодолеем.

— Трудност, заради която го отбягваше в продължение на дни? Това не е начинът да се справите с проблемите, Ева.

— Дълга история…

Моника скръсти ръце.

— За никъде не бързам.

— Но аз бързам. Трябва да се приготвя за работа.

По израза на лицето ѝ разбрах, че съм я наранила. В същия момент съжалих за думите си.

Някога исках да порасна и да стана точно като майка си. Часове наред пробвах дрехите ѝ, спъвах се с обувките ѝ на високи токчета, плесках лицето си със скъпите ѝ кремове и гримове. Опитвах се да имитирам задъхания говор и чувствените ѝ маниери, бях убедена, че майка ми е най-прекрасната и идеална жена на света. А само как се държеше с мъжете! Как я гледаха те и как се опитваха да удовлетворят всяко нейно желание… Е, исках и аз да притежавам същата магическа сила.

В крайна сметка пораснах и се превърнах в пълно нейно копие, единствената разлика помежду ни беше в прическата и в цвета на очите ни. Но само на външен вид. Като жени двете бяхме абсолютно различни и — за съжаление — този факт ме изпълваше с гордост. Спрях да се обръщам към нея за съвет, освен ако не ставаше въпрос за дрехи или за подредбата на дома.

Това щеше да се промени. И то веднага.

Използвала бях много и различни тактики по отношение на връзката ми с Гидиън, но не се бях обръщала за помощ към единствения ми близък човек, който знаеше какво означава да си съпруга на известен и властен мъж.

— Имам нужда от съвет, мамо.

Думите ми увиснаха във въздуха и щом майка ми разбра смисъла им, ококори изненадано очи. След миг се отпусна обратно на дивана, сякаш коленете ѝ бяха омекнали. Изненадата ѝ ми подейства като плесница — изведнъж осъзнах, че напълно я бях изолирала от живота си.

Почувствах болка, когато седнах на дивана срещу нея. Бях се научила да подбирам много внимателно какво да споделям с майка си, правех всичко възможно да ѝ спестявам информацията, която би могла да предизвика влудяващи разговори.

В миналото не винаги беше така. Доведеният ми брат Нейтън ми бе отнел топлотата и готовността, с които разговарях с майка си, също както ми бе отнел невинността. След като научи за насилието, на което бях подложена, майка ми се промени. Опитваше се всячески да ме защити и дори започна да ме дебне непрекъснато и да ме задушава с грижите си. Действаше с пълна увереност по отношение на всичко, което бе свързано с нея. Единственото изключение бях аз. Тревожеше се за мен, бъркаше се в живота ми и понякога дори изпадаше в истерия. През годините твърде често си налагах да заобикалям истината, пазех тайните си от хората, които обичах, само и само да поддържам мир около себе си.