Силвия Дей: Обречена на теб

— Заради сделката с „Ланкорп“ ли? — попита Марк.

— Отчасти.

Пригладих тясната си раирана пола и се опитах да простя на Гидиън, задето бе наел Марк на работа. Поводът за това беше специалното изискване на „Ланкорп“ към „Уотърс Фийлд & Лийман“ Марк, а следователно и аз, да работим по техния проект — искане, което Гидиън прие с подозрение. Финансовата пирамида, създадена от Джефри Крос, бе погълнала голяма част от богатството на семейство Ландън и въпреки че и Райън Ландън, и Гидиън бяха успели до голяма степен да възвърнат онова, което бащите им бяха загубили, Ландън все още търсеше начин да си отмъсти.

— Но най-вече по лични причини — продължих.

Марк се изправи, подпря лакти на бюрото и се наведе към мен.

— Това изобщо не ми влиза в работата и не искам да проявявам любопитство, но трябва да знаеш, че Стивън, Шона и аз винаги ще бъдем до теб, ако ти потрябваме. Означаваш много за нас.

Очите ми се напълниха със сълзи, когато чух откровените му думи. Годеникът му Стивън Елисън и Шона, сестрата на Стивън, ми бяха станали близки приятели през месеците, откакто живеех в Ню Йорк. По никакъв начин не исках да ги загубя.

— Знам. — Усмихнах се, въпреки че ми беше тъжно. — Ще ви се обадя, ако имам нужда от вас. Обещавам. Но всичко ще се подреди чудесно. За всички.

Марк се отпусна и отвърна на усмивката ми.

— Стивън направо ще откачи. Май трябва да те накарам ти да му съобщиш новината.

Сетих се за едрия, общителен предприемач и тъгата ми веднага изчезна. Стивън щеше

да ми се накара, задето изоставям партньора му, но щеше да го стори добронамерено.

— О, хайде стига — отвърнах закачливо. — Нали няма да ми причиниш подобно нещо? И без това ми е достатъчно трудно.

— Нямам нищо против да ти стане още по-трудно.

Засмях се. Да, Марк и работата тук наистина щяха да ми липсват. При това много.

Когато дойде време за първата ми почивка, от другата страна на континента, в Калифорния, все още беше рано. Затова изпратих съобщение на баща си, вместо да му се обадя: „Моля те, кажи ми, когато станеш. Трябва да ти съобщя нещо.“ И тъй като знаех, че освен баща Виктор Рейъс беше и ченге (което го караше непрекъснато да се безпокои за мен), добавих: „Нищо лошо не се е случило, просто имам новини.“

Едва успях да оставя телефона на плота в стаята за почивка и да си взема кафе, когато той иззвъня. Красивото лице на баща ми изгря на екрана, на снимката личаха сивите очи, които бях наследила от него.

Изведнъж ме обзе нервност. Протегнах се към телефона, а ръката ми трепереше. Обичам много и двамата си родители, но винаги съм си мислела, че баща ми изпитва по-дълбоки чувства към майка ми. И докато Моника никога не се колебаеше да ми посочи начините, по които мога да поправя недостатъците си, баща ми май изобщо не забелязваше, че имам такива. Да го разочаровам… да го нараня… беше жестоко дори да си го помисля.

— Здрасти, татко. Как си?

— Обикновено аз задавам този въпрос, рожбо. При мен всичко си е постарому. А ти как си? Какво става?

Отидох до най-близката маса и седнах на един стол, за да се поуспокоя.

— Казах ти, че нищо лошо не е станало, а ти въпреки това ми звучиш разтревожен. Събудих ли те?

— Работата ми е да се тревожа — отвърна татко и от топлотата, която долових в дълбокия му глас, разбрах, че е в добро настроение. — Тъкмо се приготвях да изляза да потичам преди началото на работния ден, така че не, не ме събуди. Какви новини имаш да ми съобщиш?

— Ами… — Преглътнах, за да потисна сълзите си. — Господи, по-трудно е, отколкото си представях. Казах на Гидиън, че се безпокоя как ще го приеме мама; че на теб ще ти е по— лесно, но сто, че сега се опитвам да…

— Ева.

Поех дълбоко въздух:

— Ние с Гидиън се оженихме тайно.

Настъпи зловеща тишина.

— Татко?

— Кога? — Острата нотка в гласа му почти ме уби.

— Преди няколко седмици.

— Преди да дойдеш да ме видиш?

Прокашлях се.

— Да.

Мълчание.

О, господи! Направо е жестоко! Едва преди седмици му казах, че Нейтън ме е изнасилвал, и той го понесе толкова трудно. А сега това…

— Татко… плашиш ме. Бяхме на онзи остров и всичко беше толкова красиво. В курорта, в който бяхме отседнали, непрекъснато се организират сватби, никак не е трудно да се ожениш там… като в Лае Вегас. Винаги има свещеник, както и човек, който оправя документите. Моментът беше перфектен, нали разбираш. Имахме идеалната възможност да го направим. — Гласът ми потрепера. — Татко… моля те, спри да мълчиш.