Силвия Дей - Обречена на теб

— Аз… не знам какво да кажа.

Гореща сълза се плъзна по лицето ми. Мама бе избрала богатството пред любовта, предпочела беше пред баща ми мъж, който твърде много напомняше на Гидиън. Това бе причината за предубеждението, което татко трябваше да превъзмогне.

— Ние все пак ще направим сватба — уверих го. — Искаме приятелите и близките ни да са до нас, когато разменяме клетвите си.

— Точно това очаквах, Ева — изпъшка татко. — По дяволите! Имам чувството, че Крос току-що е откраднал нещо от мен. Трябваше аз да те отведа до олтара. Вече се подготвях как ще стане това, но той просто дойде и те отне от мен. А ти дори не ми каза. Беше при мен, в къщата ми, и не ми каза нищо. Боли ме, Ева. Много ме боли.

След тези думи нямаше как да спра сълзите си. Лееха се като горещ порой, замъгляваха очите ми и ме стискаха за гърлото.

Извърнах се рязко, когато вратата на стаята се отвори и Уил Грейнджър влезе вътре.

— Сигурно е тук — каза колегата ми. — А, ето я…

Някой, облечен в тъмен костюм, протегна ръка и го бутна встрани.

Гидиън. Той изпълни рамката на вратата, насочи поглед към мен и ме смрази. Изведнъж ми заприлича на ангел на отмъщението. С изискания си костюм изглеждаше едновременно умел и опасен, лицето му бе застинало в красива маска.

Премигнах, опитвах се да проумея как и защо бе дошъл. Преди да успея, той застана пред мен, а телефонът ми се озова в ръката му. Гидиън сведе поглед към екрана му и го доближи до ухото си.

— Виктор. — Името на баща ми прозвуча като предупреждение. — Струва ми се, че си разстроил Ева, затова сега ще разговаряш с мен.

Уил се измъкна заднишком и затвори вратата.

Въпреки острия тон, с който изговори думите, Гидиън докосна с пръсти бузата ми изключително нежно. Впери поглед и мен, а сините му очи бяха изпълнени с леден гняв, от който потреперих.

Мили боже, наистина беше ядосан. А също и баща ми. От мястото си го чувах как крещи.

Стиснах Гидиън за китката и поклатих глава. Изведнъж ме обзе ужасен страх, че двамата мъже, които най-много обичам на света, в крайна сметка няма да се харесат, а може дори и да сс намразят.

— Всичко е наред — прошепнах. — Наред е.

Гидиън присви очи и изрече едва чуто:

— Не, не е.

Когато отново се обърна към баща ми, го стори е твърд и овладян тон, което направи гласа му още по-страшен.

— Признавам, че имаш правото да си сърдит и наранен. Но няма да търпя да измъчваш жена ми заради това… Не, тъй като очевидно нямам деца, не бих могъл да си представя подобно нещо.

Напрегнах се да чуя отговора на татко, надявах се понижаването на тона да означава, че е започнал да се успокоява.

Изведнъж Гидиън замръзна на място и измъкна ръката си от моята.

— Не, няма да бъда щастлив, ако сестра ми се омъжи тайно. И все пак не бих си го изкарал на нея…

Трепнах. Съпругът ми и баща ми имаха една обща черта: и двамата бяха болезнено загрижени за хората, които обичат.

— На твое разположение съм по всяко време, Виктор. Готов съм дори да дойда при теб, ако смяташ, че е необходимо. Когато се ожених за дъщеря ти, поех пълна отговорност както за нея, така и за нейното щастие. Ще понеса последствията, ако се налага.

Присви очи, докато слушаше баща ми.

Гидиън седна срещу мен, остави телефона на масата и включи високоговорителя.

Гласът на баща ми изпълни пространството около нас:

— Ева?

Едва успях да си поема дълбоко въздух, Гидиън ми подаде ръка и аз я стиснах здраво.

— Да, тук съм, татко.

— Рожбо… — Татко също си пое дълбоко въздух. — Не се разстройвай, моля те. Аз само… Трябва ми време да възприема чутото. Не го очаквах и… трябва да го подредя в съзнанието си. Може ли да поговорим по-късно тази вечер? Когато свърши дежурството ми?

— Да, разбира се.

— Добре. — Той замълча.

— Обичам те, татко. — Гласът ми потрепера от напиращите сълзи.

Гидиън премести стола си по-близо до мен и обхвана с бедра моите. Изненадах се каква огромна сила ми даваше, какво облекчение изпитвах, че мога да се облегна на него. Беше съвсем различно от подкрепата, която Кари ми даваше. Най-добрият ми приятел споделяше настроенията ми, можеше да ме развесели или да наругае някого вместо мен, но Гидиън беше моят щит.

А аз трябваше да съм достатъчно силна, за да си призная, когато имам нужда от него.

— Аз също те обичам, миличка — изрече баща ми, но в гласа му имаше толкова много тъга и болка, че сърцето ми се късаше. — Ще ти се обадя по-късно.

— Добре, аз… — Какво друго можех да кажа? Нямах представа как да оправя нещата. — Дочуване.