Валери Тасо - Дневникът на една нимфоманка

— Има ли някой там?

Приближавам се още малко и заставам точно срещу фенера.

— Извинете. Чух шум и дойдох да видя какво става.

— Това време на денонощието не е за разходки в гробището, госпожице — казва ми единият, като ме осветява с фенера от горе до долу. — Май не сте суеверна!

— Не вярвам в живите мъртви.

Мъжете се разсмиват.

— Утре има погребение, затова копаем гроб по това време — казва ми другият.

Поглеждам панталоните му и виждам, че са издути. Той забелязва погледа ми и казва:

— Човешката природа няма покой дори по тия места.

Оглежда ме старателно и тъй като очите ми вече са се приспособили към тъмнината, забелязвам промяната в изражението му, макар да не виждам добре лицето му.

Облечена съм с дълга черна пола, прилепнало по тялото поло с къси ръкави в същия цвят и сандали. Макар че ме покриват напълно, дрехите ми са от много фина материя и леко присмехулен полъх обзема тялото ми. Зърната ми настръхват и усещам, че дишането ми се учестява. Заради тишината, която тегне над това място, мисля, че двамата мъже го чуват и оценяват гърдите ми, пристегнати в полото.

Неочаквано единият се приближава, започва нежно да гали косата ми и вкарва два пръста в устата ми.

— Смучи ги — прошепва ми.

Подчинявам се. Другият е застанал зад мен и полюлява задника ми с ръце, изцапани с кал. От силния дъжд предишната вечер земята е влажна. Вдига полата ми и ми сваля гащите, допира ги до лицето си, за да ги помирише.

— Ти наистина миришеш на жива, любов моя — казва възбуден.

Навежда се да вземе малко пръст от купчината до гроба и масажира дупето ми с нея все по-енергично. Продължавам да смуча пръстите на приятеля му, като прокарвам език между тях. Ръцете му имат интересна миризма. Ръце на работник, с груба кожа.

Другият си сваля панталоните, хваща члена си с дясната си ръка и започва да мастурбира, докато гледа задника ми под светлината на фенера.

— Имаш страхотен задник, малката!

Макар да не виждам лицето му, усещам колко френетично ме клати и това ме възбужда още повече. От този момент нататък ми връзват ръцете с въже, после единият ме поваля на земята до трапа, който са изкопали за погребението, и главата ми увисва в дупката така, че мога да видя дъното на гроба. Усещам, че единият свършва, когато топлина залива корема ми. Другият насочва фенера точно в лицето ми, като на разпит, и казва:

— Със сигурност й харесва!

Този с фенера изведнъж сграбчва главата ми и вкарва члена си в устата ми. Допирът със слюнката ми го кара да се изпразни веднага, намокряйки небцето и венците ми. Губя съзнание.

Не знам колко време минава, минути, може би часове. Ставам, цялото тяло ме боли. Прилича на сън. Съвсем сама съм и цялата съм в кал. Освен това няма никакви следи и въжето се е изпарило. Решавам да се прибера вкъщи.

31 март 1997 г.

Прекарах целия ден в размисъл за случилото се вечерта, а Мами плете и от време на време ми хвърля по някой поглед. Озадачена е от сериозния ми вид, докато пиша в дневника си. Седя в малък фотьойл, покрит с одеяло, за да не се замърсява, тъй като Бигуди, котаракът, обожава да се качва на него, за да си прави тоалета. Бигуди стои пред мен и ме гледа враждебно, защото съм му отнела любимото място. Взимам го на ръце, целувам го по главата и го галя по козината, за да подхване любимата ми мелодия, изпълнена с наслада и доволство. Затварям дневника, за да се настани по-удобно в скута ми, но той е голям инат, продължава да седи и да ме гледа.

— Днес пак ще вали — казвам на Мами, докато наблюдавам как котаракът се чисти зад ушите.

— Това е добре за градината — отвръща тя с лека усмивка, която застива на устните й.

Мами винаги се усмихва. Тя е симпатична баба, висока метър и осемдесет, която е сътрудничила на Съпротивата през Втората световна война, прекосявайки гори и планини, за да предава съобщения, скрити в бебешка количка. Възхищавам й се за това.

Наблюдавам я съсредоточено, докато прехвърля насам-натам вълната. Не познавам Мами с друго лице, освен с това, което има сега. Все едно съм си загубила паметта.

— Имала ли си любовник, преди да се запознаеш с Папи?

Въпросът ми, изглежда, не я изненадва. Отговаря ми спокойно, без да се разсейва от плетивото.

— Дядо ти е единственият мъж в живота ми. Омъжих се за него, защото не можех да направя друго. Но се научих да го обичам. Запомни: както се казваше в един филм, жена без образование има две възможности в живота, или женитба, или проституция, което в крайна сметка е едно и също, не мислиш ли? Никога не съм лягала с друг мъж, ако това имаш предвид, дори и преди да познавам дядо ти.