Валери Тасо - Дневникът на една нимфоманка

26 март 1997 г.

Докато Хасан е на срещата със своя престолонаследник, аз се опитвам да открия Виктор Лопес, който работи в някаква фирма недалеч от хотела. С Виктор се запознахме в Санто Доминго, където през уикендите правехме любов на Плая Баваро, изложени без срам на чуждите погледи. През седмицата аз бях в Санто Доминго, а той — в Сантяго де лос Кабайерос. Разделяха ни четиристотин километра. Сега ми се иска да го видя, защото се отегчавам в хотелската стая.

— За кого да предам? — нелюбезно ме пита секретарката. Сигурно и тя, като много други, е влюбена в шефа си и не й се ще да прехвърли обаждане от жена.

— Приятелка съм на Виктор — отвръщам благо, за да се опитам да смекча неприязънта й.

— В момента го няма, но ми оставете телефона си и ще ви се обади, когато може.

Ако не му предадеш съобщението ми, ще те убия, мисля си.

Час по-късно Виктор звъни.

— Не мога да повярвам! В коя част на света се подвизаваш сега? — пита ме луд от радост.

— Ами дадох мобилния си на секретарката ти, за да те объркам, но съм много близо до теб. — Мистериозният ми тон го заинтригува.

— Така ли?

По гласа му разбирам, че жадува да научи къде точно съм в този момент.

— Хайде, кажи ми къде си.

— В Мадрид. В „Мигел Анхел“. Но не съм сама. Така че мога да изпия едно кафе с теб, но набързо.

— Мамка му! Не ми причинявай това! Искам да те поканя на вечеря. Ти все така се появяваш и изчезваш. Кога ще имам късмета да си с мен за повече от час?

Звучи искрено разочарован.

— Вероятно ще мога да изляза на вечеря с теб, но не зависи от мен, а от това дали човекът, с когото съм, ще има работна вечеря. Хайде да пием кафе и после ще видим. Става ли?

Затварям телефона и тичам в банята да се пооправя, грабвам едно сако под мишница и автоматично паля цигара. Докато пуша, седнала на дивана — трябва да изчакам малко, мразя да съм първа, — се замислям за инструмента на Виктор. Как миришеше? Как Виктор правеше любов? Идват ми на ум няколко сцени от нашите срещи. Сетих се! Мисионерската, най-вече. Добре, така или иначе едва ли ще мога да легна с него сега.

Допушвам цигарата и решавам да сляза долу. Мина достатъчно време. В лобито на хотела се оглеждам да видя дали вече е дошъл.

Ненадейно една ръка ме хваща здраво през кръста и не ми позволява да се обърна, за да видя кой е. Прегръща ме. Стоим така няколко минути пред рецепционистките, които сдържат усмивките си и свеждат поглед, уж че работят. След тази безкрайна прегръдка той ме хваща за брадичката и повдига главата ми. Гледа ме в очите, преди да ме целуне по бузите.

— Колко се радвам да те видя! Мислех, че подписваш договори в някоя далечна страна. Още ли работиш в същата фирма?

— Да. Но има много промени в групата, така че не знам какво ми е приготвило бъдещето. Във всеки случай следващите шест месеца имам две пътувания, които не мога да отложа. След седмица заминавам за няколко дни за Франция да видя баба си, и после към Перу и Мексико. Не искам много-много да си блъскам главата с проблемите на вътрешната организация. Заминавам, пък ще видим какво ще стане, като се върна.

— И какво те води в Мадрид? Нещо по работа ли?

— Не точно. Взех си няколко дни да придружа един приятел, главния редактор на един вестник. Идва да отрази някаква дипломатическа среща.

Виждам, че отговорът ми не му звучи много убедително.

— Сигурно има още нещо. Хайде, кажи ми истината.

— Добре де, не ти казах, че този господин е приятел с права — обяснявам аз. — Но това не те изненадва, нали?

— Това вече е жената, която познавам! Си, сеньор. Така те харесвам! Разказвай, разказвай. Ти си единственият човек, с когото мога да говоря за тези неща без табута и предразсъдъци. Е, как е с него?

Вече изострих любопитството му. Знам, че дълбоко в себе си Виктор има много задръжки и се отпуска единствено когато сме заедно.

— Няма да влизам в подробности, ще ти кажа само, че е добре, но би могло да е още по-добре.

— По-добре ли? Как? Ела, да пийнем нещо в бара и ще ми разкажеш. — Пуска ме, с ясното намерение да научи всичко за връзката ми с Хасан.

Въпреки това не можа да измъкне нищо от мен. Никога не съм обичала да се хваля със сексуалните си връзки. Особено когато става дума за мъж като Хасан. Човек никога не знае. Разказвала съм детайли за неизвестни хора, но не и за Хасан.

Разделихме се след два часа, през които съумях да насоча разговора към Виктор и живота му.

Когато се прибирам в хотела, Хасан, за моя огромна изненада, е в банята.