Валери Тасо - Дневникът на една нимфоманка

Истинското ми общуване започна с тялото, движенията на ханша, погледа. Когато получавах „да“, задето бях прекарала език по устните си или заради някой поглед, и „не“, задето бях скръстила ръце, тогава разбрах.

Някои мъже обожават да им говориш, докато се любят. Никога не съм го правила много добре и това ми е докарвало много разочарования. Някои изчезваха още след първата среща, признавайки, по един или друг начин, че съм добра любовница. Но им липсваше общуването.

— Какво разбираш ти от общуване? — казвах им аз, докато ги избутвах през вратата и я затръшвах под носа им.

Разбрах, че хората имат нужда да слагат имена на нещата, да ги опростяват с думи, като се заблуждават, че по този начин могат да ги разберат. Аз, напротив, започнах все по-малко да общувам с думи и все повече с тяло.

Ако искате да ми сложите име, давайте! Не ми пука! Но знайте, че в действителност съм нимфа. Нереида 2 2 Нереиди — в древногръцката митология дъщери на Нерей и Дорида. Занимават се с музика и танци. — Б.пр. , дриада 3 3 Дриади — нимфи, покровителки на дърветата. — Б.пр. . Просто нимфа.

20 март 1997 година

Днес получих телефонно обаждане от Хасан в службата. Хасан… От две години не съм го чувала.

„Копелдачке — започна, — изчезна от полезрението. Но виждаш ли как знам къде да те намеря. Трябва да идвам тази седмица в Барселона заради вестника ми. Искам да те видя.“ Хасан…

Имах връзка с Хасан в продължение на две години, с някои промеждутъци. Имаше (може би все още има) особена склонност да вкарва във вагината ми празни бутилки от кока-кола от 250 грама. Първо ме караше да ги изпия и после… Не знам на какво се дължи тази му обсебеност от кока-колата, или по-скоро от шишенцето. Смятам, че може би има комплекси заради пениса си, който, да си кажем правичката, няма особени качества, нито морфологични, нито артистични.

Освен секса почти не говорехме, но си споделяхме текстове от „Малкия принц“ на Сент Екзюпери и мечти за това, което би трябвало да бъде една истинска любовна история. Но винаги съм знаела, че това не е моята любовна история. Той е мароканец, а аз французойка. И по някакъв начин ме имаше за любовница, за да почувства, че го начуква на цяла Франция и нейния колониализъм. Така че днес никакъв секс, но едно обаждане и добри перспективи…

22 март 1997 г.

Днес, когато излязох от къщи, видях един тип на улицата и само с два погледа решихме да правим любов. Едва влезли в стаята на един семеен хотел на „Виа Аугуста“, той ме взима на ръце и ме отнася до кухнята. Поставя ме на мраморния плот много внимателно, все едно съм порцеланова кукличка. В началото не се осмелява да ме докосне, но след това сваля памучната ми фланелка, мокра от потта, и я доближава до лицето си. Изведнъж започва да диша много дълбоко и да души фланелката, всеки сантиметър от тъканта, милиметър по милиметър, всяка нишка. Вдишва силно. Не мога да устоя да не го гледам. Става ми забавно от това фетишистко начало, което не съм подозирала. По челото му са избили капчици пот. Блестят като перли и се изгубват във веждите му. Приближавам се бавно към него и започвам внимателно да прекарвам език по всяка от тях. Пия от него. Мога да усетя дъха му по бузата си. Ритъмът му е неравномерен. Възбудата притиска корема ми и бедрата ми инстинктивно се стягат. Вече нямам контрол върху тялото си. Изведнъж обезумявам, тялото ми крещи и иска да му изтръгнат кожата, за да се слее с този непознат. Той се навежда малко и плъзва ръка под полата ми, докато намира ластика на бикините. Мисля си, че има намерение да ги свали. Но не е това. Вдига полата и издърпва бикините на една страна. Обладава ме така, като непрекъснато търси очите ми, анализира всяка реакция на лицето ми, всяко изражение.

Като се разделяме на улицата, не изпитвам желание да му поискам телефона. И той няма намерение да ми го дава. Нямам навика да развалям една такава среща с обещания отново да видя някой мъж. Не ми е интересно да повтарям с непознат. Предпочитам да намеря друг на улицата.

23 март 1997 г.

Днес Хасан пристига в Барселона. Определяме си среща в хотел „Мажестик“.

— Ела в седем вечерта. Поискай ключа от рецепцията и се качи направо. Аз ще дойда малко по-късно. Моля те, бъди дискретна. Ще дойда с телохранителите си. Така че, ти знаеш — казва ми по телефона сутринта.

Пет минути преди уреченото време вече съм в хотела. Искам ключа и се качвам в асансьора, където някакви дебели чуждестранни бизнесмени ме принуждават да танцувам, докато си намеря местенце, и след като се напъхвам, едва не ме смачкват. Дори само гледката на толкова плът, пълна с холестерол, предизвиква у мен гадене. Със сигурност не могат да имат пълноценен сексуален живот. Освен това този тип персонажи обикновено те просмукват с пот и дишат като шопари.