Гарольд Роббинс - Торбарите

— Това е ужасно, ужасно! — завайка се тя, поглеждайки покритото тяло на баща ми върху кушетката.

Погледнах я. Дъщерята бе имала нейните черти, но с това приликата свършваше. Малката бе притежавала една освежаваща почтеност, докато тази жена бе роден хищник.

— Какво сте се разхленчили? — запитах аз. — До днес въобще не сте го срещали. А и сега го търсехте за пари.

Тя ме изгледа изумена. Гласът й стана писклив:

— Как можете да говорите така? Баща ви лежи тук, на кушетката, пък и след всичко, което сторихте на дъщеря ми.

Изправих се. Единственото нещо, което не понасям, е лицемерието.

— След това, което направих на дъщеря ви? — викнах аз. — Не съм й направил нещо, което тя да не е искала. Може би ако вие не бяхте я съветвали да не се спира пред нищо, за да ме пипне, щеше да е жива днес. Но не, вие й казахте да пипне Джонас Корд младши на всяка цена. Тя ми разказа как сте планирали сватбата.

Мъжът се обърна към нея. Гласът му трепереше.

— Искаш да кажеш, че си знаела за нейната бременност?

Тя го погледна изплашена.

— Не, Хенри, не. Не знаех. Само й казах, че ще бъде чудесно да се омъжи за него, само това й казах.

Устните му се свиха и за миг си помислих, че ще я удари. Ала не го направи. Вместо това, се обърна към мен.

— Съжалявам, мистър Корд. Повече няма да ви безпокоим.

Запъти се гордо към вратата. Жена му заприпка подир него.

— Но, Хенри! — изплака тя. — Хенри!

— Млъквай! — отсече той, отвори вратата и я избута напред. — Достатъчно изприказва днес.

Вратата се затвори зад тях и аз се обърнах към Макалистър:

— Това още не оправя нещата, нали?

Той поклати глава.

Замислих се.

— Най-добре ще бъде да идеш утре в работата му и да се срещнеш с него. Мисля, че сега ще отстъпи. Изглежда ми почтен човек.

Макалистър се усмихна бавно.

— Мислиш, че един почтен човек ще постъпи така?

— Поне това научих от баща си. — Неволно погледнах към кушетката. — Той казваше, че всеки мъж си има цена. За един това са парите, за друг — жените, за трети — славата. То почтеният човек няма защо да го купуваш — той не ти струва нищо.

— Баща ти беше практичен човек — каза Макалистър.

Взрях се в юриста.

— Баща ми беше егоистичен, алчен кучи син, който искаше да сграбчи всичко на света — казах аз. — Надявам се да бъда достатъчно мъж, за да му надяна обувките.

Макалистър си потърка замислен брадичката.

— Сигурно ще бъдеш.

Посочих към кушетката.

— Няма да го имам винаги до себе си за помощник.

Макалистър нищо не каза. Погледнах към Невада. През цялото време бе останал облегнат на стената, без да проговори. Очите му шареха под полупритворените клепачи. Извади пакетче тютюн и започна да си свива цигара. Пак погледнах Макалистър.

— Ще се нуждая от много помощ — заявих аз.

Очите на Макалистър блеснаха заинтригувано, но не проговори.

— Ще имам нужда от съветник, консултант и юрист — продължих аз. — Мога ли да разчитам на теб?

Заговори бавно.

— Не зная дали ще разполагам с толкова време, Джонас — каза той. — Имам доста клиенти.

— Колко „доста“?

— Печеля около шейсет хиляди годишно.

— За сто хиляди ще се преместиш ли в Невада?

Отговори незабавно:

— Ако ме оставиш аз да оформя договора.

Извадих пакет цигари и му предложих една. Той си взе, а аз мушнах друга в устата си. Драснах клечка кибрит и му поднесох огънче.

— Дадено.

Той спря, преди да е запалил, и ме погледна въпросително:

— Откъде знаеш, че можеш да си позволиш да ми плащаш такава заплата?

Запалих моята и му се усмихнах.

— Не знаех, докато ти не прие. Тогава вече бях сигурен.

Ответна усмивка пробягна по лицето му. После той стана делови.

— Първото нещо, което трябва да направим, е да свикаме дирекционния съвет, за да бъдеш официално избран за президент на компанията. Мислиш ли, че ще имаш затруднения за това?

Поклатих глава.

— Не мисля. Баща ми не вярваше в разделяне на акциите. Деветдесет процента държеше на свое име и съгласно завещанието, след неговата смърт те стават мои.

— Имаш ли копие от завещанието?

— Не — отвърна аз. — Но Денби сигурно има. Той поддържа архив за всичко, извършено от баща ми. — Натиснах звънеца и Денби влезе. — Донеси ми копие от завещанието на баща ми — наредих аз.

След миг то лежеше бюрото ми — съвсем законно, със синята заверка на нотариуса. Тикнах го към Макалистър. Той го прегледа набързо.

— В ред е. Акциите са твои. Най-добре ще бъде веднага да го утвърдим.