Гарольд Роббинс - Торбарите

Истината просветна пред очите ми. Всъщност никога не бях се съмнявал в неговата обич, а в моята. Защото дълбоко в себе си винаги бях съзнавал, че никога не мога да го обичам толкова, колкото ме обичаше той. Вдигнах поглед към Невада. Той стоеше все така облегнат на стената, но сега не се усмихваше.

— И ти ли знаеше?

— Разбира се — кимна той. Всички го знаеха — освен теб.

Затворих очи. Сега виждах ясно. Беше като онази сутрин в болницата, когато се погледнах в огледалото и видях бащиното си лице. Това именно бях видял в Джо-Ан, когато днес следобед изведнъж ми се беше сторила толкова позната. Лицето на баща й. Моето лице.

— Какво да правя, Невада? — изстенах аз.

— Какво искаш да правиш, синко?

— Искам да ги върна.

— Наистина ли го искаш?

Кимнах.

— Върни ги тогава — каза той. — Погледна си часовника. — Все още остават петнадесет минути до потеглянето на влака.

— Но как? Никога не бихме стигнали навреме!

Той посочи към бюрото.

— Имаш телефон.

Погледнах го объркан, после закуцуках към телефона. Обадих се на началник-гарата в Рено и го замолих да я издирят. Докато чаках да се обади, погледнах към Невада. Изведнъж се почувствах изплашен, а в такива моменти винаги се обръщах към Невада.

— Ами ако не пожелае да се върне?

— Ще се върне — каза уверено той. Усмихна се. — Все още те обича. И това е нещо, което всички други, освен теб, виждаха.

После тя се яви на телефона с разтревожен и неспокоен глас.

— Джонас, какво има? Да не ти е станало зле?

За миг не можах да проговоря, после си намерих гласа.

— Моника — казах аз. — Не заминавай!

— Но аз трябва да замина, Джонас. Трябва да започна работа до края на седмицата.

— Зарежи работата, аз имам нужда от теб!

Линията замлъкна и за миг си помислих, че е прекъснала.

— Моника, там ли си?

Чух дъха й в слушалката.

— Още съм тук, Джонас.

— Грешил съм през цялото време. Не знаех за Джо-Ан. Повярвай ми.

Пак настъпи тишина.

— Моля те, Моника!

Сега тя плачеше. Едва долових тихия й шепот в ухото си.

— О, Джонас, никога не съм преставала да те обичам.

Погледнах Невада. Той се усмихна и излезе, като затвори вратата след себе си.

Чух подсмърчане, после гласът й изведнъж се изчисти и се изпълни с топлите звуци на обич.

— Когато Джо-Ан беше малка, все искаше да си има братче.

— Прибирай се бързо — казах аз. — Ще видя какво мога да направя.

Тя се засмя, после чух щракване и линията замлъкна. Не оставих слушалката, защото ми се струваше, че докато я държа, Моника е край мен. Хвърлих поглед към снимката на баща си върху бюрото.

— Е, старче — казах аз и за пръв път в живота си поисках одобрението му. — Правилно ли постъпих?

Alcalde — кмет.

Jefe — шеф.

Чарлз Линдберг — американски пилот, осъществил първия директен полет от Ню Йорк до Париж през 1927 г.

Уилям Рандолф Хърст — американски издател (1863–1951).