Дъглас Адамс - Сбогом и благодаря за рибата

— Искате ли да напиша статия за вас?

Лицето на бармана спря насред клатенето. Ноктите на птицата спряха насред браздата. Ръката бавно се отпусна.

— Това — каза барманът с едва доловим шепот, изпуснат измежду изсъхнали устни — урежда нещата чудесно, сър.

«Пътеводителят за галактическия стопаджия» е могъщ орган. Наистина, влиянието му е толкова огромно, че се бе наложило редакционния екип да изработи строги правила, за да се предотвратят злоупотребите с него. И така, на никого от изследователите не е позволено да приема каквито и да било услуги, финансови отстъпки или някакви други привилегии в замяна за редакционни услуги, освен ако:

1. Не са направили опит да платят добросъвестно за услугата по нормалния начин.

2. Животът им в противен случай ще бъде изложен на опасност.

3. Наистина им се иска.

Тъй като придържането към третото правило означаваше да се пренебрегне редактора, Форд винаги предпочиташе да се тормози с първите две.

Той излезе на улицата и тръгна с бързи крачки.

Въздухът беше задушлив, но той го харесваше, защото беше задушлив градски въздух, пълен с възбуждащо неприятни миризми, опасна музика и далечните, звуци на воюващите полицейски племена.

Носеше чантата си с небрежно полюляване, така че да може да я лашне както трябва, ако някой се опита да му я вземе, без да пита. В нея се намираше всичко, което притежава, а то не беше много.

Надолу по улицата профуча лимузина, която лавираше между купчините горящ боклук и уплаши едно товарно животно, което с крясък се втурна встрани, спъна се във витрината на билков магазин, нададе тревожен вой, завлачи се надолу по улицата и се направи, че пада по стълбите на един ресторант за спагети, където знаеше, че ще бъде фотографирано и нахранено.

Форд вървеше на север. Мислеше, че отива към космическото пристанище, но и преди се беше случвало да мисли подобни неща. Знаеше, че се намира в тази част на града, в която плановете ти се променят съвсем неочаквано.

— Искаш ли да си прекараш добре? — чу се глас от един вход.

— Доколкото мога да преценя — отговори Форд, — вече си прекарвам добре. Благодаря.

— Богат ли си?

Това накара Форд да се разсмее.

Той се обърна и разпери широко ръце.

— Изглеждам ли богат? — каза той.

— Не знам — каза момичето. — Може би да, може би не. Може би ще забогатееш. Предлагам много специална услуга за богати хора.

— Така ли? — попита Форд заинтригуван, но с повишено внимание. — И каква е тя?

— Казвам им, че е о’кей да си богат.

От прозорец високо над тях изригна картечен огън, но само застрелваха един басист, защото беше изсвирил грешен пасаж три пъти по ред, а басистите в Хан Долд Сити вървят по два за цент.

Форд спря и впери поглед в тъмния вход.

— Ти какво? — попита той.

Момичето се засмя и излезе малко извън сянката. Бешебвисоко и притежаваше тази самоуверена свенливост, която е страхотен трик, ако я можеш.

— Това е големият ми номер — каза тя. — Имам научна степен по социална икономика и мога да бъда много убедителна. На хората им харесва. Особено в този град.

— Гуузнаргх — каза Форд Префект, което беше една специална Бетелгеуска дума, която употребяваше, когато му бе ясно, че трябва да каже нещо, но не му е ясно какво да бъде то.

Седна на едно стъпало, извади от чантата си бутилка спирт «Ол Янкс» и пешкир. Отвори бутилката и избърса гърлото й с пешкира, което доведе до обратен на предвиждания резултат, защото спиртът моментално уби милиони микроорганизми, които бавно бяха изграждали сложна и просветена цивилизация в по-вмирисаните му участъци.

— Искаш ли малко? — попита той, след като отпи сам.

Тя вдигна рамене и пое предложената бутилка.

Те поседяха известно време миролюбиво заслушани в алармените инсталации против крадци, които виеха в съседния блок.

— Всъщност, дължат ми много пари — каза Форд. — Така че, ако някога си ги получа, мога ли да дойда и да те видя тогава, може би?

— Разбира се. Аз съм тук — отговори момичето. — А колко е «много»?

— Заплата за последните петнадесет години.

— За какво?

— За да напиша две думи.

— Заркуон! — каза момичето. — Коя от двете ти отне повечето време?

— Първата. След като се сдобих с нея, втората просто дойде един следобед, след като се наобядвах.

Огромен комплект електронни барабани излетя през прозореца над тях и се разби с трясък на улицата.

Скоро стана ясно, че някои от алармените инсталации в съседния блок са пуснати умишлено от едно полицейско племе, за да устрои засада на друго. В околността се събраха коли с виещи сирени, само за да се окажат под обстрела на хеликоптерите, които заприиждаха с рев измежду огромните небостъргачи.