Дъглас Адамс: Сбогом и благодаря за рибата

— Но Вие не разбирате — каза Форд, като изражението на лицето му се трансформира от леко разочарование, в биещо на очи изумление. — Това е кредитна карта Американ Експрес. Това е най-добрият известен на хората начин за уреждане на сметки! Не сте ли чели банковите извлечения, които хвърлят в боклука?

Веселостта в гласа на Форд започваше да стърже в ушите на бармана. Звучеше като свирня на казу по време на най-тържествения пасаж на някой реквием.

Една кост от рамото на Форд започна да стърже в друга кост от рамото му по начин, който говореше, че ръката е научила принципите за причиняване на болка от много квалифициран намествач на кости. Надяваше се да уреди нещата преди ръката да започне да стърже някоя кост от рамото му в някоя кост от друга част на тялото му. За щастие, тя не държеше рамото, на което висеше чантата му.

Барманът плъзна картата през тезгяха към Форд.

— Ние никога — каза той със спотаена диващина — не сме чували за такова нещо.

Това не бе учудващо.

Форд се беше сдобил с нея благодарение на една сериозна компютърна грешка, станала към края на петнадесетгодишния му престой на планетата Земя. Точно колко сериозна, компанията Американ Експрес беше научила много бързо и все по-твърдите и изпълнени с паника заплашителни писма на отдела й за събиране на дългове бяха прекратени едва когато цялата планета неочаквано бе разрушена от Вогоните, за да се освободи място за една нова хиперпространствена магистрала.

Пазеше я оттогава, защото му се стори много полезно да носи вид валута, която никой не приема.

— Кредит? — каза той. — Аргхр-р-р-р…

В «Старото розово куче. Бар» тези две думи обикновено се употребяваха заедно.

— Мислех — каза Форд, — че това се смята за заведение от класа…

Той погледна наоколо към шарената сбирщина от биячи, сутеньори и висши служители на компания за звукозаписи, промъкващи се между кръговете слаба светлина, с които бяха осеяни тъмните ъгълчета на бара. Те много преднамерено гледаха във всички други посоки освен в неговата и предпазливо подхващаха нишките на прекъснатите си разговори за убийства, наркотрафик и сделки в областта на музиката. Знаеха какво ще се случи и не искаха да гледат, за да не би вниманието им да се отклони от питиетата.

— Май ще умреш, момче — промърмори барманът тихо на Форд Префект и всички доказателства бяха на негова страна. По-рано в бара висеше табелка, на която пишеше: «Моля не искайте кредит, защото да ви цапнат по устата често е болезнено», но в интерес на точността надписът бе променен на: «Моля не искайте кредит, защото една свирепа птица да разкъса гърлото Ви, докато една ръка без тяло блъска главата Ви в тезгяха, често е болезнено». Обаче тази бъркотия трудно се разбираше, а и не звучеше по същия начин, така че табелката в края на краищата бе свалена отново. Бяха стигнали до разбирането, че цялата работа ще се разчуе от само себе си, както и стана.

— Дайте пак да видя сметката — каза Форд. Той я взе и започна да я проучва щателно под злобния поглед на бармана и също толкова злобния поглед на птицата, която сега дълбаеше със закривените си нокти големи бразди в тезгяха.

Това бе доста дълго листче хартия.

В долния му край имаше число напомнящо фабричните номера, които човек среща на задната страна на стереоуредбите, от тези, които отнемат толкова много време докато ги препишеш на фактурата. В края на краищата той бе седял в бара цял ден, бе изпил страшно много неща с мехурчета в тях, бе поръчал страшно много почерпки за всичките биячи, сутеньори и висши служители, които изведнъж бяха забравили кой е той.

Той прочисти гърлото си и потупа джобовете си. Както много добре знаеше, в тях нямаше нищо. Лявата му ръка се опря леко, но категорично на полуотворения капак на чантата. Ръката без тяло поднови натиска върху дясното му рамо.

— Разбираш — каза барманът и главата му се поклащаше злокобно пред лицето на Форд — разбираш, че трябва да мисля за репутацията си. Разбираш, нали?

Това е то, помисли си Форд. Това е и нищо повече. Той бе спазвал правилата, бе се опитал честно да плати сметката си и му бе отказано. Сега животът му бе в опасност.

— Добре — каза той тихо — щом става въпрос за репутацията…

Внезапно Форд отвори чантата и тресна на тезгяха своя екземпляр от «Пътеводителя за галактическия стопаджия» , заедно със служебната бележка, в която бе записано, че е изследовател работещ за «Пътеводителя» и абсолютно му се забранява да прави това, което прави в момента.