Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

След пладне пристъпихме към задълбочено и внимателно проучване на невидимия архитектурен комплекс… или по-точно капан. Като използвахме дълги шнурове за маркиране на отделните коридори, съставихме подробна карта на лабиринта за нашите архиви. Сложността на замисъла му и майсторството на изпълнение бяха наистина впечатляващи. Успяхме да вземем проби от невидимото вещество и ги изпратихме в лабораторията за химически анализ — най-вероятно тези сведения ще ни помогнат при атаката над многобройните градове на рептилоподобните. Диамантените ни свредла тип „С“ успяха да проникнат в необикновения материал, а работниците от аварийния екип вече зареждат динамита, подготвяйки съоръжението за взривяване. Когато си тръгнем от тук, от невидимото здание няма да е останало нищо. То трябва да бъде разрушено из основи, защото представлява сериозна заплаха за въздушния и другите видове транспорт.

Внимателното разглеждане на плана на лабиринта навява мисълта за жестока ирония, изиграла съдбоносна роля не само в съдбата на Дуайт, но и в тази на Станфийлд. Когато се опитвахме да открием достъп до втория труп, не можахме да проникнем при него отдясно, но Маркхайм намери изход от първото вътрешно помещение на около четири метра и половина от Дуайт и на метър и половина от Станфийлд. От там започваше дълъг коридор (който ние проучихме едва впоследствие), в чиято дясна стена се натъкнахме на още едно отверстие, което ни отведе право при тялото. Следователно Станфийлд би могъл да се измъкне навън, изминавайки едни никакви си пет-шест метра, стига само да се бе възползвал от изхода, намиращ се точно зад него — изход, който клетникът не е успял да открие, защото е бил сломен от собственото си изтощение и отчаяние.

В обширните земи на Мнар има голямо тихо езеро, където не се влива и откъдето не извира никаква река. Преди повече от десет хиляди години на брега му се издигал величествен град, наречен Сарнат; сега обаче от този могъщ стародавен град няма и помен.

Мълви се, че в незапомнени времена, когато светът бил млад и Сарнат още не бил построен, край езерото имало друг град, изсечен от сив камък и известен като Иб. Той бил древен като самото езеро и бил обитаван от необикновени същества. Подобно на повечето твари, появили се на бял свят в тъмните времена на първозданието, те били изключително странни и уродливи. Според тайнствените писмена, изрязани върху тухлените колони на Кадатерон, обитателите на Иб имали изпъкнали очи, зеленикава кожа с почти същия оттенък като застиналите езерни води и стелещите се над тях мъгли, издадени напред дебели устни и уши с необичайна форма. Освен това били неми и безгласни като риби.

Върху тези колони може да се прочете още, че една нощ, когато над Мнар била надвиснала гъста мъгла, тези причудливи създания се спуснали от луната заедно с голямото езеро и сивокаменния град. Обитателите на Иб почитали каменен идол с цвета на зеленикавите езерни води; той бил изваян по образ и подобие на Бокруг, гигантския воден гущер, и пред този идол уродливите зеленикави твари устройвали противните си танци и нечестивите си обреди под хладното сияние на подпухналата луна. Един ден, както е записано в папирусите от Иларнек, те открили огъня и оттогава постоянно го използвали в скверните си ритуали. Ала съвсем малко се знае за тези същества, понеже са живели в доисторическите времена, а човешкият род е твърде млад, за да ги помни.

След безброй епохи в Мнар най-накрая дошли хората. Това били племената на тъмнокожите пастири с техните стада тънкорунни овце. Те издигнали градовете Траа, Иларнек и Кадатерон на лъкатушещата сред необятните зелени равнини река Ай. Най-смелите и издръжливите сред тях достигнали до бреговете на езерото и след като открили в земята богати находища на драгоценни метали, построили Сарнат.

Тези скитащи племена заложили първите камъни на бъдещия си град недалеч от сивокаменния Иб, чиито причудливи обитатели ги изпълвали с почуда и изумление. Не след дълго към тези чувства се примесила и омразата, защото според пришълците твари с подобен омерзителен облик не бивало да живеят в такава близост с хората. Необичайните скулптури, украсяващи сивите монолити на Иб, също не се харесвали на жителите на Сарнат; според тях те открай време загрозявали обширната територия на Мнар, простираща се невъобразимо далеч от другите — намиращи се било наяве, било насън — страни, и трябвало да изчезнат от лицето на земята още преди появата на хората.