Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Всички палати били великолепни, ала най-прекрасен бил дворецът на властелините на Мнар. Царският трон се издигал върху гривите на два златни лъва, снишили се за скок, а за да се стигне до него, трябвало да се преодолеят множество стъпала. Самият трон бил издялан от цяло парче слонова кост, но едва ли някой можел да обясни произхода на такъв огромен къс. В чертога имало множество зали, галерии и амфитеатри, на чиито арени гладиатори развличали владетелите, сражавайки се с лъвове и слонове. Понякога амфитеатрите се пълнели с вода, постъпваща от езерото посредством грандиозни акведукти, и тогава в тях се устройвали битки с бойни кораби или свирепи морски създания.

Седемнайсетте храма на Сарнат наподобявали гигантски кули и били съградени от ярки многоцветни камъни, каквито никой не бил виждал другаде. Най-големият храм се възвисявал на хиляда лакътя височина; там, сред невъобразим разкош, живеели върховните жреци. Жителите на Сарнат идвали в тези сгради, за да се молят пред олтарите на Зо-Калар, Тамаш и Лобон — техните най-висши богове, чиито свещени изображения можело да се видят и на облегалките на троновете на властелините. Тези изображения били пресъздадени толкова живо, че сякаш самите богове седели на троновете от слонова кост, обърнали изящните си брадати лица към простосмъртните. Безкрайна спираловидна стълба от циркон 43 43 Полускъпоценен камък, известен с разнообразните си цветови оттенъци: безцветен, жълт, червен, оранжево-червен, зелен, син, кафяв и черен. Названието му идва от персийската дума „zargun“, която означава „златист камък“. — Б.пр. се виела из вътрешността на най-голямата кула и водела към покоите, от които жреците денем се любували на града, долината и езерото, а нощем безмълвно съзерцавали тайнствената луна, изпълнените със скрит смисъл звезди и планети и отраженията им в голямото тихо езеро. В тази кула се провеждал мистичен древен ритуал, чиято цел била да предизвика ненавист и отвращение към Бокруг, гигантския воден гущер; тук се намирал и хризолитовият олтар със знака на ГИБЕЛТА, нарисуван от Таран-Иш в предсмъртния му миг.

Не по-малко прекрасни били градините, разцъфнали из Сарнат по време на господството на великия владетел Зокар. Те се намирали в центъра на града, заемали огромна площ и били оградени с висока стена. Над тях се извисявал гигантски стъклен купол, през който в ясно време прониквали лъчите на слънцето, луната и звездите, а когато било облачно, били осветявани от сияйни техни подобия, висящи под прозрачния свод. Лете градините се охлаждали от ароматен свеж бриз, навяван от хитроумни приспособления, докато зиме се отоплявали от скрити пещи, така че в тях царяла вечна пролет. Зелените лехи били прорязани от безброй ромолящи поточета, водоскоци и водопади, над които се извивали изящни мостчета. Тези поточета се вливали в живописни езерца, по чиято огледална повърхност величествено се носели белоснежни лебеди. Човек можел да се любува до безкрай на великолепните гледки, присядайки на някоя от многобройните скамейки от мрамор и порфир, разпръснати из градините, както и да се помоли на боговете в десетките храмове и олтари, издигнати сред пищната растителност.

Всяка година в Сарнат се провеждали тържества по случай разрушаването на Иб. Тогава жителите на града пиели вино, танцували и се веселели. Всички отдавали почит на сенките на героите, изтрили от лицето на земята скверния град на омерзителните древни твари. Публиката се забавлявала с комични представления, в които увенчани с рози актьори се кривели смешно на сцената, изобразявайки с непристойните си танци загиналите жабоподобни създания и богове на Иб. А властелините на Сарнат съзерцавали езерото и сипели проклятия по адрес на костите на мъртъвците, лежащи на дъното му.

Изпървом върховните жреци не обичали тези празненства, защото помнели зловещите сказания за тайнственото изчезване на зеления идол и загадъчната смърт на Таран-Иш, оставил знака на ГИБЕЛТА върху хризолитовия олтар. От тяхната висока кула понякога се виждали светлинки, блуждаещи под застиналите езерни води. Но оттогава изминали много години, а Сарнат така и не бил сполетян от никакви бедствия. Хората забравили за зловещото предзнаменование и всяка година чествали разрушаването на Иб, като се смеели над жертвите и ги проклинали. Тъй жреците постепенно преодолели опасенията си и също започнали да вземат участие в тези безумни оргии. Защото кой друг, освен тях, би могъл да извърши мистичния ритуал, целящ да предизвика ненавист и отвращение към Бокруг, гигантския воден гущер? Тъй изминали хиляда години на радост и благоденствие.