Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

И най-незначителното забавяне обаче беше крайно нежелателно, а аз вече се бях отклонил от курса ми в стремежа си да се отдалеча от опасното място. Консултирах се с показанията на детектора и възобнових изкачването си по склона, полагайки максимум усилия, за да наваксам изгубеното време. Заобикалящата ме джунгла беше все тъй гъста и труднопроходима, ала за мое облекчение представителите на местната фауна вече не се срещаха толкова често. По някое време едно месоядно цвете се впи в десния ми крак с такава сила, че трябваше да го накълцам на парчета, за да се освободя от хищните му обятия.

Не след дълго обилната растителност започна да оредява и около пет часа прекосих широка ивица дървовидни папрати, отвъд която — ако не ме лъжеха очите — ме очакваше обширно, покрито с мъх плато, обрасло с дървета в далечния си край. Преходът стана значително по-лек, а потрепващата стрелка на детектора предвещаваше близостта на бленуваните кристали. Честно казано, това сериозно ме озадачи, понеже единичните екземпляри от тези яйцевидни сфероиди по принцип се срещат край бреговете на течащите из джунглите реки и никога — сред открити, незалесени пространства.

Половин час по-късно се изкачих на хребета на хълма и пред очите ми се разкри просторна равнина, обрамчена по краищата от тъмни горски масиви. Без съмнение, това бе платото, нанесено на картата от пилота Мацугава преди петдесетина години, известно като „Ериксовото плато“ или просто Ерикс 36 36 В древногръцката митология Ерикс е син на Афродита и сицилийския цар Бут. Според Вергилий той владеел отлично юмручния бой, но загинал, когато Херакъл го победил. — Б.пр. . Вниманието ми веднага бе привлечено от неголям обект, намираш се съвсем близо до самия му център. Това бе ярко сияеща светлинна точка, която сякаш привличаше и концентрираше в себе си жълтеникавите, едва пробили си път през мъглата слънчеви лъчи. Тази точка можеше да бъде само едно — кристалът, който търсех. Забележително творение на природата, което — макар и да бе голямо колкото кокоше яйце — можеше в течение на цяла година да захранва цял човешки град с необходимата му топлина и светлина. Докато наблюдавах отдалеч това сияние, си дадох сметка, че изпитвам съжаление към примитивните човекогушери, които сляпо обожествяваха кристалите, без ни най-малко да подозират за колосалната енергия, стаена в тях.

В стремежа си да достигна час по-скоро до желаната цел, ускорих темпото и се впуснах в бяг. Не намалих скоростта дори когато плътният килим от мъх под краката ми бе заменен от отвратително премляскваща слузеста кал, осеяна тук-там с малки туфи жилеста трева и сплетени плевели. Почти не се оглеждах настрани, забравил за опасностите; впрочем туземците едва ли биха могли да ми устроят засада на тази плоска, лишена от естествени укрития местност. С всяка следваща крачка светлината на кристала ставаше все по-ярка и по-ярка, а аз започнах да забелязвам нещо странно в разположението му. Несъмнено имах пред себе си уникален по рода си екземпляр и въодушевлението ми нарастваше с всеки изминал миг.

Оттук насетне ще се постарая да бъда още по-точен и прецизен в изложението си, защото ще става дума за на пръв поглед невероятни и неправдоподобни — но за щастие, напълно доказуеми и подлежащи на проверка — неща. И тъй, напредвах към кристала с цялата бързина, на която бях способен, скъсявайки разстоянието до неголямото възвишение, където се намираше източникът на светлина. Вече се намирах на стотина метра от него, когато страшен удар по гърдите и кокалчетата на свитите ми юмруци ме запрати изведнъж на земята. Рухнах по гръб в тинестата почва, ала въпреки че туфата трева под главата ми омекоти удара, пак получих доста силно сътресение, от което не успях да се възстановя веднага. Когато най-сетне дойдох на себе си, се изправих с мъка на крака и машинално се заех да почистя калта и мръсотията от защитния ми костюм.

Все още не можех да проумея какво точно се бе случило. Пред мен не се виждаше никакво препятствие — нито в момента на стълкновението, нито сега. Ами ако просто се бях подхлъзнал в лепкавата тиня? Болката в кокалчетата и гръдния ми кош обаче не можеше да бъде пренебрегната. Или пък всичко бе халюцинация, предизвикана от някое намиращо се наблизо миражно растение? Малко вероятно, като се имат предвид отсъствието на вече познатите ми симптоми и равнинният характер на местността, където отровно ярките цветове на миражните растения просто нямаше как да останат незабелязани. Ако това се беше случило на Земята, бих могъл да предположа наличието на енергийно силово поле, разположено от правителството по периметъра на някоя забранена зона, но в тази безлюдна пустош? Абсурд.