Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Детекторът за кристали функционираше безотказно и през цялото време ме насочваше в посока, съвпадаща с предоставените от Андерсън данни. И досега продължавам да се възхищавам на принципа на действие на този уред, който няма нищо общо с бабините деветини на онези „чудодейни пръчки“, с чиято помощ някога на Земята разни шарлатани са откривали вода или минерални залежи. Съдейки по показанията на детектора, в радиус от хиляда и петстотин километра от тук би трябвало да има голямо находище на кристали, макар че онези противни полухора-полугущери със сигурност зорко го пазеха… Вероятно смятаха нас, пристигналите на Венера, за същите глупаци, за каквито ние смятахме тях. Но за какви да ги смятаме, когато е всеизвестно как се прекланят и пълзят в калта само при вида на един от кристалите, или пък ги обожествяват и поставят на пиедестал в своите храмове. Не би било зле да си намерят някакъв друг обект на поклонение, защото, доколкото ми е известно, не използват кристалите за нищо друго. Сигурен съм, че ако религията не бе замесена в това, щяха да ни позволят да вземем толкова кристали, колкото искахме. И дори да се научеха да ги използват като източници на енергия, пак щеше да има достатъчно за нуждите и на Венера, и на Земята.

Лично на мен вече ми дотегна да подминавам големите находища и да се ровя в търсене на единични кристали в долините на лъкатушещите из джунглите реки. В най-скоро време смятам да се обърна към съответните инстанции с молба да изпратят тук армията, за да избие до крак тези уродливи люспести твари. Двайсет десантни кораба ще бъдат напълно достатъчни за провеждането на операцията. Не бива да приравняваме тези същества към хората само защото имали „градове“ и „храмове“. Те не владеят никакви други умения освен така нареченото „строителство“ (и използването на хладни оръжия и отровни стрели, за съжаление) и са толкова примитивни, че „градовете“ им едва ли представляват нещо повече от мравуняци или боброви бентове. Съмнителна ми изглежда и способността им за пълноценно езиково общуване; според мен всички наши теории за обмен на мисли посредством онези пипала на гърдите им са пълна нелепица. Всъщност главната тяхна особеност, която кара мнозина земни жители да ги смятат за по-интелигентни и разумни, отколкото всъщност са, е стойката им и обстоятелството, че се придвижват на задните си крайници. Това обаче не е нищо друго освен случайно съвпадение и далечните им прилики с Homo sapiens свършват дотам.

Силно се надявах, че този път ще прекося венерианските джунгли, без да се натъкна на гущероподобните създания и проклетите им стрели. Едно време, преди кристалите да станат толкова важни за нас, такава среща навярно щеше да завърши съвсем мирно, ала напоследък тези твари се превърнаха в същинско бедствие. Нападенията над хора и прерязването на тънките ни водопроводни линии вече са нещо съвсем обичайно. Все повече и повече се убеждавам, че влечугоподобните изчадия имат някакво шесто чувство по отношение на кристалите, което не отстъпва и на най-точния ни детектор. В интерес на истината трябва да се признае, че няма документиран случай на атака върху човек — с изключение на обстрелите от далечно разстояние — който да не е разполагал с кристали в себе си.

Около час след пладне една стрела едва не отнесе шлема ми, а в първата секунда даже ми се стори, че кислородният ми шланг е повреден. Без да издадат и звук, коварните дяволи бяха успели да се приближат незабелязано до мен благодарение на своята сливаща се с джунглата окраска. Спаси ме светкавичната ми реакция — моментално се завъртях и успях да ликвидирам тримата, прокрадвали се най-близо зад гърба ми, с огнеметния ми пистолет. Най-едрият от тях бе висок около два метра и половина и имаше муцуна на тапир. Другите двама бяха с обичайния за расата им двеста и десет сантиметров ръст. Характерно за люспестите твари е, че нападат на групи, като се стараят винаги да имат сериозно числено превъзходство. Един-единствен, въоръжен с огнемети, полк обаче би бил напълно достатъчен, за да даде добър урок на цяла орда диваци. Струва ми се странно как изобщо са станали господстващ вид на тази планета, но като се замисля, тук няма по-развити живи същества от червейоподобните акмани и хищните скорахи на този континент и летящите тукани от другия. Разбира се, не е изключено в пещерите на Дионейското плато да се крие нещо, все още неизвестно на земната наука, ала поне на този етап не разполагаме с подобна информация.