Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

От многократните неуспешни опити на колегите си да проникнат в същността на дневника докторът разбра, че загадката е доста сложна и заплетена и че опитите да се намери просто решение са обречени априори на провал. Цялата останала част от август той посвети на изучаването на огромно количество материали, засягащи криптографията; проучи всички източници от своята библиотека, прекара безсънни нощи над мистериите на „Полиграфия“ на Тритемий, „De Furtivus Literaru Notis“ 88 88 Тайнствени буквени записи (лат.). — Б.пр. на Джанбатиста Порта 89 89 Джанбатиста Порта (1538-1615) — италиански физик. — Б.пр. , „Особености на шифрите“ на Дьо Виженер 90 90 Блез дьо Виженер (1523-1596) — френски автор на трактати за шифрите. — Б.пр. , „Cryptomenysis Patefacta“ 91 91 Криптографични изследвания (лат.). — Б.пр. на Фалкънър, изучи и книгите от осемнайсети век — например изследванията на Дейвис и Тикнес 92 92 Джон Дейвис (1678-1724); Филип Тикнес (1719-1792) — английски специалисти и автори на трудове по стенография и тайнопис. — Б.пр. , както и последните разработки на такива ерудирани специалисти като Блеър, Фон Мартен и Клюбер 93 93 Йохан Лудвиг Клюбер (1762-1837) — немски юрист, публицист и специалист по история на правото. — Б.пр. . В крайна сметка стигна до заключението, че си има работа с една от най-изтънчените и комплексни криптограми, в които множеството на отделните листове със съотнасящите се букви са разположени като таблицата на умножението, а текстът е съставен благодарение на ключови думи, известни единствено на автора. Изследователите от миналото се оказаха много по-полезни на Армитидж, отколкото съвременните учени, поради което той реши, че ключът към разгадаването на манускрипта има неизмеримо древен произход и без съмнение, е преминал през дълга верига от мистични преобразувания. На няколко пъти му се струваше, че пред него проблясва ярката светлина на истината, ала всеки път някакво непредвидено препятствие го отблъскваше отново назад. Едва през септември облаците започнаха да се разсейват. Определени букви, намиращи се на определени места в текста, изясниха без никакво колебание, че текстът действително е написан на английски.

Вечерта на втори септември и последната бариера беше премахната и доктор Армитидж за първи път успя да прочете фрагмент от записките на Уилбър Уейтли. Както и всички предполагаха в началото, това се оказа дневник; текстът отразяваше както високата ерудиция в сферата на окултното, така и поразителното невежество на странното същество, явяващо се негов автор. Една от първите записки, прочетени от Армитидж, отнасяща се до 26 ноември 1916 година, се оказа поразителна и обезпокояваща. Това бе написано, направи си сметка ученият, от хлапе на три години и половина, което изглеждаше като момче на дванайсет-тринайсет години.

Днес изучавах Акло за Сабаот, ама не ми хареса, на него отговарят от хълмовете, а не от въздуха. Онова, което се намира горе, ме е изпреварило значително, и изглежда, няма много земен мозък. Стрелях по кучето на Елъм Хътчинс, коли, на име Джак, когато се опита да ме ухапе, и Елъм каза, че ще ме убие, ако песът му умре. Не мисля, че ще стане така. Дядо ме караше да повтарям заклинанието Дхо вчера вечерта и мисля, че успях да видя вътрешния град при двата магнитни полюса. Ще се отправя към тези полюси, когато земята бъде пречистена, ако не съумея да направя пробив с помощта на заклинанието Дхо-Хна, щом приключа с това. Онези от въздуха ми казаха на Сабат, че ще изминат години, преди да мога да изчистя земята, и че по това време дядо навярно ще е вече мъртъв, така че съм длъжен да изуча всички ъгли на планетите и всички формули между Йир и Нххнгр. Онези отвън ще ми помогнат, но те не са в състояние да се вселят в тяло без човешка кръв. Онова горе навярно ще бъде точният образец. Мога да го зърна, ако направя знака Вууриш или разпръсна праха на Ибн Гази 94 94 Ибн Касим Ал-Гази Мохамад — арабски теолог, автор на труда „Явяването на Вездесъщия“. — Б.пр. — прилича донякъде на онези от навечерието на Валпургиевата нощ на хълма. Интересно как ли ще изглеждам, когато земята вече е пречистена и на нея не са останали никакви земни същества? Онзи, който дойде с Акло на Сабаот, рече, че аз мога да бъда преобразен като тях, ако се справя както трябва.

Утрото завари доктор Армитидж облян в студена пот — както от ужас, така и от неистова съсредоточеност след прекараната безсънна нощ. Той не се бе откъснал от ръкописа нито за миг, наведен над него под светлината на електрическата лампа, като отгръщаше страница след страница с треперещи от вълнение ръце и се стараеше възможно най-скоро да разшифрова текста. Ученият развълнувано позвъни вкъщи на жена си, съобщавайки ѝ, че няма да се прибере, а когато тя се отби при него, за да му донесе закуската, не можа да преглътне и един залък. През целия ден продължи да чете, като от време на време правеше кратки паузи, когато му се налагаше да прибегне до помощта на ключа. Донесоха му обяд и вечеря, но той хапна съвсем мъничко. По средата на следващата нощ ученият задряма за малко в креслото си, ала внезапно се събуди, след като му се присъниха чудовищни кошмари — почти толкова страшни, колкото бяха откровенията и заплахите за света, на които току-що се бе натъкнал в ръкописа.