Хауърд Лъвкрафт - Отвъд стената на съня

Обикновено външните хора гледат кракът им да не стъпва в това градче, а след ужасяващите събития, които се случиха, всички знаци, указващи местоположението му, бяха премахнати. Трябва да се отбележи, че от чисто естетическа гледна точка заобикалящите поселището природни пейзажи се отличават с несравнима красота; при все това Дънуич никога не е бил притегателна точка за художници, поети или летни туристи. Преди двеста години, когато никой не се е присмивал на разказите за вещерска кръв, дяволопоклонничество и зловещи същества, бродещи из лесовете, било прието всячески да се избягва тази местност. Ала ето че и в нашия просветен, разумен век — въпреки че загрижените за процъфтяването на градчето хора се постараха да скрият и забулят в тайна Кошмара в Дънуич от 1928 година — всички продължават да странят от това място. Навярно една от причините (макар че тя не би могла да обясни странното поведение на туристите) се дължи на отблъскващата деградация на местните жители, които почти без съпротива са се поддали на обичайния за затънтените кътчета на Нова Англия регрес и упадък. Те сякаш са образували някаква особена раса с ясно изразени умствени и физически белези на израждане, породени от близкородствените бракове. Нивото на интелектуално развитие на местните е отчайващо ниско, а в допълнение към това летописите на деянията им буквално са пропити от порочност, убийства, кръвосмешения и пристъпи на немислима жестокост и извращения. Две-три семейства от по-заможните представители на някогашната аристокрация, преселили се тук от Сейлъм през 1692 година, по някакъв начин са съумели да се задържат над равнището на всеобщата деградация; обаче повечето разклонения на тези фамилии така са се смесили с останалото простолюдие, че сега само имената им напомнят за произхода, който позорят. Неколцина от родовете Уейтли и Бишоп и до днес продължават да изпращат най-големите си синове да учат в „Харвард“ и „Мискатоник“, ала отрочетата им рядко се завръщат под гниещата бащина стряха, където са се родили и израснали аристократичните им прадеди.

Никой — дори онези, които са наясно с кошмарните събития от 1928-а — не е в състояние да обясни какво точно се случва с Дънуич, макар че древните легенди разказват за греховни обреди и тайни индиански сборища, по време на които се призовавали мрачни сенки от големите кръгли хълмове и се изричали светотатствени молитви… диви, оргиастични молитви, в чийто отговор понякога се дочувал страшен тътен и грохот изпод земята. През 1747 година преподобният Абай-джа Хоудли, който неотдавна се присъединил към конгрегационната църква в Дънуич, произнесъл знаменитата проповед за близостта на Сатаната и неговите демони, в която заявил:

Трябва да се признае, че Богохулствата на Демоните от Ада са твърде добре известни, за да бъдат отхвърлени; трижди проклетите Гласове на Азазел, Вузраел, Велзевул и Велиал са били чути изпод Земята от Десетки заслужаващи доверие Свидетели, живи и до днес. Лично аз преди не повече от две седмици съвсем ясно дочух Речта на Злите Дяволски Сили на Хълма зад собствения ми Дом, съпроводена от такъв Трясък, Грохот, Стонове, Съскане и други скверни звуци, каквито не е способна да издаде нито една Земна Твар. Тези звуци несъмнено идват от Пещери, които само черната Магия може да открие, а да разтвори мрачните им недра е във властта единствено на Дявола.

Любопитно е, че преподобният Хоудли изчезнал сравнително скоро след изнасянето на тази проповед, обаче текстът ѝ, отпечатан в Спрингфийлд, е запазен и до днес. Не по-малко любопитно е и обстоятелството, че съобщенията за необичайни звуци и шумове от околностите на хълмовете продължават да постъпват всяка година и все още си остават неразрешима загадка за геолозите и физиографите.

Други предания разказват за кошмарни зловония, усетени в близост до увенчаващите хълмовете каменни пръстени, както и че в определени часове можело да се чуе как от недрата на дълбоките клисури към небето се възнасят призрачни безтелесни същества. Срещат се и легенди, опитващи се да обяснят мистерията на Девилс Хоп Ярд — открит, брулен от ветровете хребет, лишен от всякаква растителност. Местните жители се страхуват до смърт от многобройните козодои, чиито пронизителни възгласи огласяли горещите летни нощи. Някои от тях твърдят, че тези птици всъщност са психопомп 81 81 Психопомп (мит.) — същество, което съпровожда душите на умрелите до подземното царство. — Б.пр. и дебнат душите на умиращите, както и че издават вледеняващите си писъци в унисон с последните им въздишки. Ако били в състояние да уловят отлитащата душа в момента, когато тя напускала тялото, то те мигновено се устремявали в небето, издавайки демоничен смях; в случай на неуспех обаче не след дълго потъвали в мълчание.