Дийн Кунц - Невинност

Докато се отдалечавах, ми се счу потропване отвътре по стъклото на витрината, но си наложих да мисля, че или не е оттам, или просто съм си въобразил звука.

Хладната нощ ставаше все по-студена. Мръсножълтата луна се носеше ниско и бавно потъваше в небето. Откъм реката корабна сирена изсвири три пъти тъй меланхолично, сякаш звучеше в памет на изгубилите живота си в тези води.

Заоглеждах се за място, където да се скрия, преди да се е зазорило. Вместо това миг по-късно попаднах на двама мъже, които явно много искаха да подпалят живо човешко същество и тъй като останаха без първоначалната си жертва, се задоволиха с мен като приемлив заместител.

Върху перваза на големия ъглов прозорец в кабинета на куратора лежеше сгънат вестник. Докато чаках момичето да открие онова, което търсеше в компютъра, взех всекидневника и на светлината, идваща от града, прегледах заглавията: епидемия в Китай, война в Близкия изток, революция в Южна Америка, корупция по високите етажи на властта в правителството на САЩ. Не ми трябваха подобни новини и оставих вестника.

След като свали каквото й трябваше, Гуинет прибра в джоба си флашката и изключи компютъра. Остана на стола на убиеца, очевидно потънала в тъй напрегнати мисли, че запазих мълчание, за да не я смутя.

От ъгловия прозорец се загледах към страничната улица, пресичаща булеварда, към който гледаше главният вход на библиотеката. Виждах я по протежение на няколко преки.

С включени светлини, но без сирена по булеварда мина полицейска кола и зави вляво по страничната улица. До мен не достигна нито шумът от двигателя, нито скърцането на гуми, сякаш прозорецът, пред който стоях, се намираше в някакъв беззвучен сън. Когато пристигнах в града преди осемнайсет години, той бе много по-ярко осветен. Но в тези дни на недостиг на електричество, а и поради високата му цена сградите вече не се осветяваха така щедро като преди. Когато колата навлезе в сенчестия каньон между високите сгради наоколо, сумракът на нощта създаде илюзията за подводен град, в който полицейската кола бе като мигащ батискаф, спускащ се през океанските дълбини към някаква енигма.

Макар илюзията да трая само миг, обезпокои ме до такава степен, че ме побиха тръпки от страх, а дланите ми толкова се овлажниха, че трябваше да ги избърша в джинсите си.

Аз не мога да предвиждам бъдещето. Нямам способността да разпознавам поличби, още по-малко да ги интерпретирам. Но тази картина на студен удавен град резонира толкова силно у мен, че не можех с лека ръка да премахна усещането като незначително, но пък и не исках да се задълбочавам излишно върху него.

Уверих себе си, че онова, което ме е смутило, всъщност е полицейската кола, обърнах гръб към прозореца и заговорих в тъмнината на момичето:

- По-добре да се махаме оттук. Ако си откраднала нещо...

- Нищо не съм откраднала. Само копирах доказателства.

- За какво?

- За деянията на този убиец и крадец.

- Идвала си и преди при този компютър?

- Няколко пъти, макар че той не го знае.

- Но той те гонеше...

- Дойдох в библиотеката час преди края на работното време и се скрих в тайното място зад картината. Заспала съм и се събудих след полунощ. Качвах се по южните стълби с фенерчето, когато над мен се отвори врата, заля ме светлина и там стоеше той, също толкова шокиран да ме види, колкото и аз него. Срещаме се за пръв път от пет години насам. Никога не работи толкова до късно. А и трябваше да е в командировка в Япония още два дни. Явно се е върнал по-рано.

- Пет години? Откакто си била на тринайсет.

- От нощта, когато се опита да ме изнасили. Най-ужасната нощ в живота ми, и то не само по тази причина.

Изчаках я да обясни по-подробно, но когато не го направи, обобщих:

- Той е на стълбите над теб, ти хукваш и го подлъгваш, че си излязла от библиотеката.

- Не беше така лесно. Той ме подгони по стълбите. Бърз е. На площадката хвана ръката ми, извъртя ме и ме запрати на пода. Отпусна се на едно коляно и замахна, канеше се да ме фрасне в лицето.

- Но ето те тук...

- Ето ме тук, защото имам електрошокова палка.

- И си го повалила с нея?

- Палката няма голям успех върху човек, побеснял от ярост и зареден с адреналин. Трябваше да му пусна още един-два заряда, когато се свлече, но исках единствено да се махна от него, така че побягнах.

- За да се съвземе толкова бързо, трябва наистина доста да те мрази.

- Разполагаше с пет години, та омразата му да се дестилира. Сега е в чист вид. Чиста и мощна.