Шарлейн Харис - Мъртви преди мрак

— Скъпа, всичко е наред — дочух познат хладен глас.

— Бил… — промърморих.

Обърнах се и видях камък, който все още не бях докосвала. Прокарах пръсти през буквите. — Уилям Томас Комптън. Все едно ме заля ледена вода. Очите ми се ококориха, поех си дълбоко въздух, за да изкрещя, и ужасна болка се заби в гърлото ми. Задавих се и болката от кашлянето провокира болка във всичко счупено по мен, което ме събуди.

Нечия ръка се плъзна по лицето ми. Хладината на пръстите върху горещата кожа ми дойде добре. Опитах се да не хлипам, но без да искам, издадох лек звук.

— Обърни се към светлината, скъпа — рече Бил с изключително внимателен и непринуден глас.

Бях заспала с гръб към лампата, която сестрата бе оставила светната в тоалетната. Сега се обърнах покорно по гръб и погледнах своя вампир.

Бил промълви през зъби:

— Ще го убия. — Бе така категоричен, че тръпки ме побиха.

Напрежението в стаята бе достатъчно да принуди армия нерваци да се втурнат за успокоителни.

— Здравей, Бил — поздравих го дрезгаво. — И аз се радвам да те видя. Къде се изгуби? Благодаря ти, че отговори на обажданията ми.

Това внезапно го отрезви. Примигна. Усещах как с все сили се опитва да се вземе в ръце.

— Суки, — обади се — не позвъних, понеже исках лично да ти кажа какво се случи.

Не можех да разчета нищо по лицето му. Ако трябваше да налучквам, бих казала, че изглежда доволен от себе си.

Той спря за миг и ме огледа детайлно.

— Не ме боли — изхриптях съобразително, протягайки ръка към него.

Той я целуна, задържайки устните си, от което цялото ми тяло потръпна леко. Но дори това потрепване бе повече, отколкото смятах, че съм в състояние да понеса.

— Кажи ми какво се случи с теб — настоя той.

— В такъв случай се приведи, за да ти шепна. Доста ме боли.

Той придърпа един стол близо до леглото, свали предпазната преграда и подпря брадичка на сгънатата си ръка. Лицето му беше на няколко сантиметра от моето.

— Носът ти е счупен — установи. Направих физиономия.

— Добре, че забеляза — прошепнах. — Ще предам на лекарката, когато се появи.

Той присви очи.

— Престани да се отклоняваш от темата.

— Добре де. Счупен нос, две ребра и ключица. Но Бил искаше лично да ме огледа от горе до долу и отметна чаршафа. Унижението ми беше тотално. Естествено, бях облечена с ужасна болнична нощница, което само по себе си беше достатъчно, не бях особено чиста, лицето ми беше в различни цветови отсенки, а косата ми бе разчорлена.

— Искам да те прибера у дома — заяви той, след като прокара ръце по цялото ми тяло и обстойно огледа всеки белег и драскотина. Вампир лекар.

Дадох му знак с ръка да се приведе към мен.

— Не — прошепнах и посочих венозната система. Той й хвърли бегъл поглед, но нямаше как да не знае какво представлява.

— Мога да я извадя — каза той.

Категорично поклатих глава.

— Не желаеш да се погрижа за теб?

Изпуфках раздразнено, от което ме заболя ужасно.

Наподобих писане с ръка. Бил запретърсва чекмеджето, където намери някакво тефтерче. За мое учудване носеше химикал. Написах му:

Ако температурата ми не се повиши, утре ще ме изпишат.

— Кой ще те отведе у дома? — попита той.

Бе се изправил до леглото и ме гледаше повече от неодобрително. Като учител, чийто най-добър ученик редовно закъснява.

— Ще дойда по тъмно — каза той.

„Ще ги помоля да се обадят на Джейсън или на Чарлси Тутън“ — написах.

Погледнах бледото му лице. Безупречното бяло на очите му сякаш сияеше в полумрака на стаята.

— Аз ще те излекувам — предложи той. — Нека ти дам малко кръв.

Спомних си как косата ми изсветля, спомних си, че бях станала два пъти по-силна от когато и да било, и поклатих отрицателно глава.

— Защо не? — попита ме, сякаш съм отказала чаша вода, бидейки жадна.

Помислих, че може би се засегна. Поех ръката му и я насочих към устата си. Целунах нежно дланта му. Опрях я до бузата си, която бе в по-добро състояние.

„Хората забелязват, че се променям — след миг допълних. — Аз забелязвам, че се променям“.

Той сведе глава, след което ме погледна тъжно.

„Ти знаеш какво се случи“ — написах.

— Буба ми каза една част — отговори той. Лицето му придоби ужасяващ вид, когато спомена малоумния вампир. — Сам ми разказа останалата. Освен това отидох в полицията и прочетох доклада им.

— Анди ти е позволил такова нещо? — изстенах.

— Никой не знаеше, че съм там — отвърна равнодушно.

Опитах се да си го представя и направо ме побиха тръпки. Погледнах го неодобрително.