Шарлейн Харис: Клубът на мъртвите

Бил кимна.

— Значи щатът е разделен на окръзи? А тя е шефка на Ерик, щом той върти бизнес в Шривпорт, който се пада в Окръг 5.

Ново кимване. Плеснах се по челото и поклатих глава.

— А тя къде живее, в Батън Руж?

Столицата на щата ми се стори най-логичното място за целта.

— Не, не. Ню Орлиънс, разбира се.

Разбира се. Вампирският център. Както пишат по вестниците, камък да хвърлиш в Града на Голямото охолство, задължително ще улучиш някой жив мъртвец (макар че само глупак би тръгнал да мята камъни за удоволствие). Туристическият бизнес в Ню Орлиънс процъфтяваше, но не заради обичайните му посетители, които идваха да се повеселят и пийнат юнашки. Новите туристи искаха да отъркат лакти с живи мъртъвци, да обърнат по някое питие във вампирски бар, да посетят проститутка вампир, да гледат вампирско секс представление.

Така съм чувала; не съм ходила в Ню Орлиънс от малка. Мама и татко ни бяха завели там с брат ми Джейсън. Трябва да е било, преди да навърша седем, защото на седем вече бях кръгло сираче.

Мама и татко умряха почти двайсет години, преди вампирите да се появят по телевизията и да обявят, че действително съществуват. Това тяхно изявление се предхождаше от японското изобретение „синтетична кръв“, благодарение на която вампирите можеха да поддържат живота си, без да се налага да пият от хора.

Обществото на вампирите от Съединените щати бе дало възможност на японските вампирски кланове да излязат на светло първи. И тогава едновременно, в болшинството от страните по света, където имаше телевизия — а в днешно време къде ли нямаше, — изявлението беше направено на стотици различни езици от стотици грижливо подбрани представителни вампири.

Онази нощ, преди две и половина години, ние, обикновените смъртни, научихме, че винаги сме живели с чудовища помежду си.

В общи линии изявлението казваше следното:

„Но сега ние можем да излезем на светло и да заживеем в хармония рамо до рамо с вас. Вече не трябва да се боите от нас, защото ние можем да живеем и без да пием от вашата кръв“.

Както можете да си представите, това беше вечер на рекордно високи телевизионни рейтинга и небивал повсеместен смут. Реакциите варираха от едната до другата крайност.

В най-тежко положение се оказаха вампирите в държавите с преобладаващо ислямско вероизповедание. Въобще не ви трябва да знаете какво се случи с говорителя на живите мъртъвци в Сирия, макар че вампирката в Афганистан я застигна много по-ужасяваща — и вечна — смърт. (Чудна работа, да изберат жена за такава опасна работа! Вампирите може и да са много умни, но понякога се държат като пришълци от друга планета.)

Някои страни — като Франция, Италия и Германия — отказаха да приемат вампирите като равноправни граждани. Други — като Босна, Аржентина и повечето африкански държави — отказаха да дадат на живите мъртъвци какъвто и да било статут, обявиха ги за позволен дивеч и откриха ловния вампирски сезон. Но Америка, Англия, Мексико, Канада, Япония, Швейцария и скандинавските държави проявиха по-толерантно отношение.

Трудно можеше да се каже дали вампирите са очаквали подобна реакция, или не. Тъй като продължаваха да се борят за местенце в обществото на живите, те все още държаха в тайна своята организация и управленската си структура и разказът на Бил бе за мен най-голямото му откровение по тази тема.

— Значи кралицата на вампирите от Луизиана ти е възложила таен проект — казах аз, стараейки се да прикривам любопитството си. — И затова ти не се отлепяш от компютъра през последните няколко седмици.

— Да — отвърна Бил и разклати бутилката „Истинска кръв“, но на дъното й бяха останали само няколко капки. Той тръгна по коридора към кухненския ъгъл (при ремонта на старата си семейна къща Бил беше премахнал кухнята, тъй като на практика нямаше нужда от нея) и извади нова бутилка от хладилника. Чух как я отвори и я пъхна в микровълновата за няколко секунди. Върна се и старателно я разклати, притиснал отвора й с палец, за да уеднакви температурата на напитката си.

— И с колко време разполагаш, за да приключиш този проект? — съвсем логичен въпрос според мен.

— Колкото отнеме.

Не много логичен отговор. Всъщност в тона му се усещаше неприкрито раздразнение.

Хммм. Дойде ли вече краят на медения ни месец? Е, слагам меден месец в кавички, разбира се, защото Бил е вампир и няма как да се оженим законно в която и да било точка на света.

Не че ми е правил предложение.