Шарлейн Харис - Мъртви за света

— Къде е той? — попита Калвин без заобикалки.

Очите на Фелтън се разшириха от изненада и той трепна, сякаш се канеше да избяга. Но не обели и дума.

— Къде е? — отново попита Калвин. Тогава ръката му се трансформира в лапа и той го удари през лицето. — Жив ли е?

Притиснах устата си с длан, за да потисна напиращия отвътре писък. Фелтън се свлече на колене. От дълбоките драскотини на бузите му бликна кръв.

— В бараката отзад — едва чуто каза той.

Хукнах към вратата с такава скорост, че Сам не успя да ме настигне. Зад ъгъла на къщата се препънах в купчина дърва и се проснах по очи на земята. Може би по-късно щях да почувствам болката, но точно в този момент просто скочих на крака и се озовах в ръцете на Клавин Норис, който — точно както в гората — ме прехвърли над дървата за част от секундата. Самият той също ги прескочи със завидна лекота и миг по-късно вече се намирахме пред бараката. Съвсем обикновена барака; от онези, които се продават в „Сиърс“ или „Пени“. Сглобяваш я с помощта на съседите, а после идва бетонобъркачката и излива основата.

Вратата беше заключена, но Калвин разби бравата от първия опит и веднага светна лампата. Дори не очаквах в бараката да има електричество.

В първия момент не можах да повярвам, че гледам брат си, защото това същество нямаше нищо общо с Джейсън. Е, освен русата коса. Беше толкова мръсен и така вонеше въпреки ледения въздух, че аз неволно потръпнах. Гол до кръста, посинял от студ, легнал върху единично одеяло направо на циментовия под.

Коленичих до него и го прегърнах. Клепачите му трепнаха и той отвори очи.

— Суки? — недоверчиво прошепна. — Суки? Нима съм спасен?

— Да — отвърнах, макар да не бях абсолютно сигурна. Много добре помнех историята за шерифа, който открил нещо нередно в Хотшот и после изчезнал безследно. — Сега ще те отведем у дома.

Тогава забелязах следите от ухапвания.

По цялото му тяло.

— О, не — прошепнах. — О, не!

— Не съм го убил — обади се в своя защита Фелтън от другия край на бараката.

— Но си го нахапал — извиках аз и сама не можах да позная гласа си. — Искал си той да стане като теб.

— Да, защото не исках Кристъл да го харесва повече от мен. Тя знае, че ни е нужна свежа кръв, затова й позволих да бъде с него. Но тя обича мен! Само мен!

— И затова реши да отвлечеш брат ми! За да го затвориш тук и да го хапеш!

Джейсън нямаше сили да се изправи сам.

— Моля ви, отнесете го до пикапа — сухо казах аз, без да поглеждам никого в очите. Усещах как в гърдите ми се надига гняв като черен облак, като мощна вълна, но трябваше да го овладея. Поне докато се махнем оттук. Нямах друг избор.

Джейсън изпищя, когато Калвин и Сам го взеха на ръце. Увиха го в одеялото и го понесоха към колата. Аз се запрепъвах след тях с треперещи крака.

Миличкият Джейсън. Най-после го открих. При това жив. Вероятно щеше да се превръща в пума от време на време, но щеше да е близо до мен. Нямах представа дали за всички същества с двойствена природа важаха едни и същи правила, но Алсид ми беше казал, че изкуствените върколаци — ухапаните, а не ранените такива, — се превръщали в ужасни чудовища: онези полузверове, получовеци, които населяваха филмите на ужасите. Положих усилие да отклоня мислите си от този кошмар и ги насочих към нещо много по-приятно — завръщането на Джейсън.

Калвин внимателно положи брат ми на седалката, а Сам зае мястото си зад волана. Нямах търпение да седна до Джейсън, но Калвин ме дръпна настрана.

— Фелтън ще бъде наказан. Незабавно! — каза той.

Честно казано, наказанието на Фелтън не ме вълнуваше особено, но все пак кимнах, защото исках да се махна оттам със скоростта на светлината.

— След като ние ще се погрижим за Фелтън, възнамеряваш ли да уведомиш полицията за случилото се? — попита той. Опитваше се да звучи небрежно, но това беше много опасен момент, на живот и смърт. Много добре знаех каква участ застига хората, дръзнали да привлекат внимание към жителите на Хотшот.

— Не — отвърнах. — За всичко е виновен единствено Фелтън — макар че Кристъл със сигурност е била наясно с това или поне е подозирала нещо. Беше ми казала, че през онази нощ е подушила миризма на животно. Как би могла да не разпознае миризмата на пума! Сигурно през цялото време е знаела, че отпечатъкът е от лапата на Фелтън. Но сега не му беше времето да споменавам Кристъл; Калвин щеше да се сети и сам, рано или късно. — Освен това брат ми може би вече е един от вас. Ще има нужда от помощта ви — добавих аз възможно най-спокойно.