Шарлейн Харис - Мъртви на прага

Телефонът звънна.

— Ало — казах аз в очакване да чуя нещо лошо.

— Суки, здрасти, Алсид е.

На устните ми мигом цъфна усмивка. Алсид Ерво, съдружник на баща си в геодезичната му фирма в Шривпорт, бе един от най-любимите за мен хора. Върколак, работохолик и изключително привлекателен мъж! Много го харесвах. Пропуснах да спомена, че освен всичко това той е и бившият годеник на Деби Пелт. Но той се отрече от нея преди изчезването й чрез ритуал, който го направи глух и сляп за нея — не буквално, но със същия ефект.

— Суки, аз съм в „Мерлот“. Надявах се да си на работа тази вечер, затова се качих в колата и пристигнах. Може ли да дойда у вас? Трябва да поговорим.

— Нали знаеш, че е опасно да идваш в Бон Томпс?

— Не, защо?

— Заради снайпериста. — Чувах шумовете от бара и слушалката. Нямаше как да сбъркам смеха на Арлийн. Можех да се обзаложа, че новият барман омайваше всички с чара си.

— Защо трябва да се тревожа за това? — Алсид явно не знаеше подробности около случая.

— Всички простреляни са били свръхсъщества с двойствена природа — казах. — А по новините току-що казаха, че има много подобни случаи и в други южни щати. Стрелба по случайни жертви в малки градчета. Куршумите съвпадат с този, който е изваден от тялото на Хедър Кинман, убитото момиче от Бон Томпс. Мога да се обзаложа, че всички останали жертви също са свръхсъщества.

В другия край на слушалката се възцари дълбокомислена тишина, ако тишината изобщо подлежеше на категоризиране.

— Нямах представа — каза Алсид. Дълбокият му дрезгав глас прозвуча доста мрачно.

— О, а частните детективи говориха ли с теб?

— Какво? Нямам никаква представа за какво говориш.

— Ако някой ни види заедно, това ще изглежда доста подозрително за семейството на Деби.

— Семейството на Деби е наело частни детективи за издирването й?

— Точно това казвам.

— Слушай, идвам у вас. — И затвори телефона.

Не знаех защо на детективите би им хрумнало да наблюдават къщата ми, но ако видеха бившия годеник на Деби да паркира на алеята ми, нямаше да е трудно да открият липсващите парчета от пъзела. И да наредят един доста погрешен пъзел при това. Щяха да си помислят, че Алсид е убил Деби, за да си разчисти пътя към мен, а това би било крайно погрешно заключение. Искрено се надявах, че Джак Лийдс и Лили Бард Лийдс спяха дълбоко, а не клечаха някъде в гората около къщата ми с бинокли в ръце.

Алсид ме прегърна, както винаги. И аз отново се прехласнах по огромните му размери, по мъжественото му излъчване и до болка познатия мирис. Въпреки предупредителния звънец в главата ми отвърнах на прегръдката му.

Настанихме се на дивана. Алсид носеше работни дрехи — разкопчана бархетна риза върху тениска, плътни джинси, дебели чорапи и ботуши. Рошавата му черна коса изглеждаше смачкана от шапката, а самият той — като на тръни.

— Разкажи ми за тези частни детективи — помоли той и аз му ги описах, а после му предадох целия ни разговор.

— Семейството на Деби и дума не е споменавало за това пред мен — каза Алсид и се загледа пред себе си. Успях да чуя какво си мисли. — Това вероятно означава, че според тях аз съм виновен за изчезването й.

— А може и да не е така. Може просто да смятат, че си твърде опечален, за да повдигат този въпрос пред теб.

— Опечален. — Алсид предъвква тази мисъл в продължение на минута. — Не. Прахосах цялата… — Той замълча, опитвайки се да намери точните думи. — Изразходих всичката енергия, която можех да си позволя да дам за нея — най-после каза той. — Бях толкова заслепен… започвам да си мисля, че не е изключено да ми е направила някаква магия. Майка й е вещица върколак. Баща й е чистокръвен върколак.

— Сериозно ли смяташ, че е възможно? Магия? — Не се съмнявах в съществуването на магията, а в това, че Деби я е използвала.

— Поради каква друга причина бих могъл да се влача толкова дълго след нея? Откак изчезна, се чувствам така, сякаш някой е махнал чифт тъмни очила от очите ми. Когато те напъха в багажника, аз бях готов да й простя, представяш ли си?

Деби се бе възползвала от възможността да ме натика в автомобилен багажник заедно с гаджето ми, вампира Бил, обезумял от няколкодневно гладуване. Той всеки момент трябваше да се събуди, а тя просто си тръгна и ме заряза там.

Забих поглед в краката си и се опитах да пропъдя спомена за отчаянието и болката.

— Тя съзнателно позволи да бъдеш изнасилена — дрезгаво каза Алсид.

Прямотата му ме шокира.