Шарлейн Харис - Мъртви на прага

Той ме погледна и присви очи. Миглите му имаха същия златисточервеникав цвят като косата му, така че се виждаха само ако си застанал много близо до него. Не че ми беше работа да се вторачвам в миглите или в която и да било друга част от тялото му.

— Вчера се чувствах като парцал — каза той. — Не е нужно да ти обяснявам защо.

— Напротив — отвърнах, — нужно е, защото наистина не разбирам.

— Знаеш много добре, че винаги можеш да разчиташ на мен.

Аха, да ме вбесяваш без причина, а после да ми се извиняваш?

— Държиш се много странно напоследък — казах.

— Но ти си мой приятел от години и си ми много скъп. — Това прозвуча малко помпозно, затова направих опит за усмивка. Той ми се усмихна в отговор, но точно тогава една дъждовна капка се търкулна от качулката върху носа ми и моментът приключи.

— Кога според теб ще си готов да се върнеш в бара? — попитах.

— Утре ще се опитам да дойда за малко — отвърна гой. — Ще поседя в кабинета да свърша малко счетоводна работа.

— Ще се видим тогава.

— Разбира се.

И аз хукнах обратно към колата, но този път не усещах сърцето си свито. Обтягането на отношенията ми със Сам ме бе накарало да се чувствам зле. Но го разбрах едва когато всичко отново си беше постарому.

Дъждът валеше като из ведро, когато спряхме на паркинга пред болницата в Грейнджър. Сградата не бе по-голяма от тази в Кларис — където най-често водеха жителите на община Ренард, — но беше по-нова и разполагаше с модерно оборудване за диагностика като във всички съвременни болници.

Бях се преоблякла в джинси и пуловер, но продължавах да нося дъждобрана си. Докато тичахме с Джейсън към стъклената входна врата, мислено се потупах по рамото за съобразителността да обуя ботуши. Времето беше също толкова противно, колкото и сутринта.

В болницата гъмжеше от свръхсъщества с двойствена природа. Гневът им ме заля още с влизането ми вътре. Двама от хотшотските върколаци пуми стояха във фоайето, най-вероятно в ролята на телохранители. Джейсън се приближи към тях и здраво стисна ръцете им. Може би си размениха някакво тайно ръкостискане или нещо такова, нямам представа. Поне не си отъркаха краката. Стори ми се, че появата на Джейсън не ги зарадва особено. Забелязах как брат ми се намръщи, когато отново се върна при мен. Двамата охранители се вторачиха в мен. Мъжът беше среден на ръст здравеняк, с гъста кестеняво-руса коса. Очите му преливаха от любопитство.

— Сук, това е Диксън Мейхю — каза Джейсън. — А това е Дикси Мейхю, неговата сестра близначка. — Дикси и Диксън имаха еднакви на цвят и дължина коси, но очите на сестрата бяха тъмни, почти черни.

— Тук всичко наред ли е? — предпазливо попитах аз.

— Засега да — прошепна Дикси.

Диксън не сваляше поглед от Джейсън.

— Как е шефът ти?

— В гипс е, но ще се оправи.

— Калвин е тежко ранен. — Дикси ме гледа внимателно в продължение на минута. — Горе е, в стая 214.

След като получихме одобрението им, двамата с Джейсън тръгнахме към стълбите. Близнаците ни следваха с поглед, докато не изчезнахме от полезрението им. Подминахме дежурната медицинска сестра на гишето за посетители и аз изпитах лека тревога за нея — белокоса, очила с дебели стъкла, миловидно лице с пълен комплект бръчки. Искрено се надявах, че по време на смяната й няма да се случи нещо, което да разстрои мирогледа й.

Лесно разпознахме стаята на Калвин. До вратата, облегнат на стената, стоеше мускулест здравеняк с форма на буре, когото виждах за пръв път. Оказа се върколак. Според мнението на свръхсъществата с двойствена природа върколаците са добри телохранители, защото са безмилостни и силни. Но според мен на тях просто им се носи славата на лоши момчета. Не без основание, впрочем; те действително са най-големите хулигани от цялата им свръхестествена общност. Рядко ще срещнете лекар върколак например, но много от тях работят в строителния бизнес или упражняват професии, свързани с мотоциклети. Някои от тези банди не се ограничават само с пиене на бира по пълнолуние.

Присъствието на върколака ме разтревожи. Изненадах се, че хотшотските пуми са довели аутсайдер в болницата.

— Това е Доусън — прошепна брат ми. — Собственик е на малък автосервиз между Хотшот и Грейнджър.

Доусън застана нащрек веднага щом регистрира появата ни.

— Джейсън Стакхаус. — Идентифицирането на брат ми му отне около минута размишление. Доусън носеше дънкова риза — опъната до пръсване върху огромните му бицепси, — джинси и очукани ботуши от черна кожа.