Шарлейн Харис - Мъртви на прага

— Идваме на свиждане при Калвин — каза Джейсън. — Това тук е сестра ми, Суки.

— Госпожа — изръмжа Доусън и ме огледа от глава до пети, но без капчица похот. Поздравих се наум за решението да оставя дамската си чанта в заключения багажник на колата. Не се и съмнявах, че щеше да я претърси. — Свалете това палто и се обърнете с гръб, ако обичате.

Не се обидих; Доусън просто си вършеше работата, а аз не исках Калвин да пострада отново. Свалих дъждобрана си, подадох го на Джейсън и се обърнах. Наблизо стоеше медицинска сестра, която заряза попълването на документацията си и започна да наблюдава процедурата с нескрито любопитство. Дойде ред на Джейсън и той ми подаде якето си. След като не откри нищо подозрително, Доусън почука на вратата, изчака секунда и я отвори.

— Стакхаус са тук — обяви той.

От стаята се чу неразбираем шепот и Доусън ни кимна.

— Мис Стакхаус, можете да влезете — каза той. Джейсън понечи да ме последва, ала Доусън препречи пътя му с огромната си ръка. — Само момичето — уточни върколакът.

Двамата с Джейсън запротестирахме в един глас, но брат ми се отказа да упорства и сви рамене.

— Отивай, Сук — кимна ми той. Доусън нямаше да отстъпи, а и какъв смисъл имаше да тревожим ранения Калвин. Отворих широко тежката врата и пристъпих вътре.

Калвин беше сам, макар че в стаята имаше още едно легло. Водачът на хотшотските пуми изглеждаше ужасно — блед и изпит, със сплъстена от мръсотия коса. За сметка на това бузите му бяха гладко избръснати, а брадата — изрядно подстригана. Носеше болничен халат, а около леглото му изобилстваше от медицинска апаратура.

— Много съжалявам — смотолевих. Все още не можех да дойда на себе си. Не че откривах топлата вода, но ако Калвин не беше свръхсъщество, нямаше да оцелее. Нападателят бе стрелял с намерението да го убие.

Калвин обърна глава към мен съвсем бавно, е усилие.

— Не е толкова зле, колкото изглежда — едва чуто прошепна той. — Утре ще махнат част от животоподдържащата апаратура.

— Къде те улучи куршумът? — попитах.

Калвин посочи с ръка лявата половина на гръдния си кош. Златистозелените му очи се втренчиха в моите. Приближих се до него и положих длан върху неговата.

— Съжалявам — повторих. Пръстите му помръднаха и той улови ръката ми.

— Има и други — прошепна.

— Да.

— Шефът ти.

Кимнах.

— И онова момиче… горкото.

Отново кимнах.

— Не знам кой е стрелецът, но трябва да го спрем.

— Да.

— Очевидно е някой, който мрази нашата порода. Полицията никога няма да го открие. Не можем да им разкрием подробности.

Да, понякога тайните само усложняват нещата.

— Трудно ще е да го открият — признах аз, — но може и да успеят.

— Някои от моите хора се чудят дали стрелецът също е свръхсъщество с двойствена природа — каза Калвин и стисна по-силно ръката ми. — Някой, който не е искал да става такъв. Някой, който с бил ухапан.

Най-после схванах намека на Калвин. Голям идиот съм понякога!

— О, не, Калвин, не, не — запелтечих аз. — О, Калвин, моля те, не ги пускай по петите на Джейсън. Моля те, той е всичко, което имам. — Сълзите ми бликнаха неудържимо, сякаш в главата ми имаше спукан водопровод. — Той ми разказа колко щастлив се чувства, че е част от вас, макар че не е роден такъв. Всичко това е съвсем ново за Джейсън, още не е имал достатъчно време да проумее състоянието си. Нищо чудно дори да не знае, че Сам и Хедър са…

— Никой няма да го напада, докато не разберем истината — прекъсна ме Калвин. — Може да съм на легло, но все още съм главатар. — Ала аз знаех (защото подслушах мислите му), че е положил огромни усилия да защити брат ми и че някои от пумите все още настояваха да го убият. Калвин не можеше да предотврати това. Дори да се разгневеше след стореното, за мен това нямаше да има никакво значение, защото Джейсън щеше да е мъртъв. Калвин пусна ръката ми и направи опит да избърше сълзите ми.

— Ти си свястно момиче — каза. — Колко жалко, че не можеш да се влюбиш в мен.

— Жалко, наистина — признах аз. Ако можех да го обикна, всичките ми проблеми щяха да изчезнат като с магическа пръчка. Щях да се преместя в Хотшот и да стана член на малкото им тайно общество. Две-три нощи месечно не биваше да припарвам навън, но през останалото време щях да съм в безопасност. Не само Калвин щеше да ме защитава до смърт, но и всички останали членове на хотшотския клан.

По дори мисълта за това ме караше да потръпвам. Пустите, обрулени от вятъра полета; древният кръстопът, наситен с мощна енергия, и струпаните  около него малки къщички… Едва ли бих имала сили да живея във вечна изолация от останалата част на света. Баба би ме окуражила да приема предложението на Калвин. Стабилен мъж, шеф на бригада в Норкрос, с добра заплата. Това може да ви се стори смешно, но почакайте, докато започнете да си плащате сами застраховките, и тогава се смейте.