Стивън Кинг - Джойленд

— Не бива да се колебаеш… в подобна ситуация… така са ме учили. — Говореше на пресекулки, защото зъбите й тракаха. — Прицелваш се… и стреляш… преди… да се разколебаеш… Трябваше да го прострелям… между очите… но заради вятъра… — Пресегна се и сграбчи рамото ми толкова силно, че ме заболя. Очите й бяха огромни. — И теб ли улучих, Дев? Имаш рана на челото и ризата ти е окървавена!

— Раната ми е спомен от онзи мръсник — удари ме с пистолета… Ани, тук няма нищо за…

Обаче имаше: напипах химикалка, изтъркаляла се в дъното на жабката. Беше с избелял, но още четлив надпис „Пазарувайте в «Крюгер!»“ Няма да кажа, че тази химикалка отърва двамата Рос от сериозни неприятности с полицията, но спести на Ани разпитите защо е била в Джойленд през такава бурна нощ.

Подадох й химикалката и моя визитка. Преди да потегля за срещата с убиеца, когато се изплаших, че пропускът ми да купя нов акумулатор може да коства живота на Ани и Майк, ми беше хрумнало да се върна в къщата и да й позвъня… само дето нямах телефонния й номер. Сега й поръчах да го напише, а под номера да добави: „Обади се, ако има промяна в плана.“

Включих двигателя и отоплението. Ани ми върна визитката. Прибрах я в портфейла си, пъхнах го обратно в джоба на джинсите и хвърлих химикалката в жабката. После прегърнах Ани и целунах студената й буза. Тя продължи да трепери, но не толкова силно.

— Спаси ми живота — промълвих. — А сега ще се погрижа вие с Майк да не пострадате заради мен. Слушай внимателно.

Тя ме изслуша.

Шест дни по-късно циганското лято се завърна в Хевънс Бей за последен кратък престой. Времето беше идеално за обяд на дъсчената пътека пред дома на Рос, само дето не можехме да отидем там. Мястото бе обсадено от репортери и фотографи — за разлика от двата акра, обграждащи голямата викторианска къща, плажът беше обществен. Историята как Ани е очистила Лейн Харди (който щеше да остане в историята като Панаирджийския убиец) само с един изстрел беше предизвикала сензация в цялата страна.

Не че репортажите бяха лоши. Тъкмо обратното. Уилмингтънският вестник започна поредицата със статия, озаглавена „ДЪЩЕРЯТА НА ЕВАНГЕЛИСТА БЪДИ РОС ПРОСТРЕЛВА ПАНАИРДЖИЙСКИЯ УБИЕЦ“. Заглавието в „Ню Йорк Поуст“ беше по-сдържано — „МАЙКА ГЕРОИНЯ“. Материалът бе придружен със снимки от по-младите и невинни години на Ани, на които тя изглеждаше прекрасно и много секси. „Инсайд Вю“, най-популярният за времето таблоид, пусна извънредно издание. Изкопали бяха фотография на Ани на седемнайсетгодишна възраст, направена след състезанието по стрелба в Камп Пери. Тя носеше впити джинси, тениска с надпис „Национална стрелкова асоциация“ и каубойски ботуши, държеше старовремска пушка „Пърди“ и синя лента. Редом с фотографията на усмихнатото момиче беше полицейска снимка на Лейн Харди на двайсет и една годишна възраст, направена след арест в Сан Диего (истинското име на негодника беше Ленард Хопгуд) за ексхибиционизъм. Контрастът между двата фотоса беше страхотен. Заглавието гласеше „КРАСАВИЦАТА И ЗВЯРЪТ“.

Тъй като бях второстепенен герой в драмата, за мен писаха местните вестници, но в таблоидите само се загатваше за моята роля. Явно не бях достатъчно секси.

Майк реши, че е страхотно да има МАЙКА ГЕРОИНЯ. Ани се отвращаваше от този цирк и нямаше търпение пресата да се нахвърли върху следващата сензация. Вестниците се занимаваха с нея още от времето, когато беше необузданата дъщеря на светия човек, прочута с танцуването си на бара в долнопробните заведения в Гринич Вилидж, и й беше писнало от подобна „известност“. Затова отказа да дава интервюта, а прощалния пикник си устроихме в кухнята. Бяхме петима, защото Майло клечеше под масата, очаквайки вкусни хапки, а на един стол беше подпрян Исус, нарисуван на хвърчилото на Майк.

Багажът им беше в антрето. Когато приключехме с храненето, щях да ги закарам до международното летище в Уилмингтън. Частен самолет, нает от „Църква Бъди Рос“ ООД, щеше да ги отведе в Чикаго, извън моя живот. От полицията на Хевънс Бей (да не говорим за щатската полиция на Северна Каролина и дори за ФБР) несъмнено щяха да имат още въпроси към нея и в някакъв момент тя вероятно щеше да се върне, за да даде показания пред разширен съдебен състав. Тя беше МАЙКА ГЕРОИНЯ и благодарение на рекламната химикалка от Крюгер в жабката на вана в „Поуст“ нямаше да се появи снимка на Майк под заглавие „ЕКСТРАСЕНСЪТ СПАСИТЕЛ“.

Версията ни бе простичка и Майк не беше замесен. Проявил съм интерес към убийството на Линда Грей заради легендата, че призракът й обитава „Къщата на ужасите“ в лунапарка. Обърнал съм се за помощ към моята приятелка и колежка от Джойленд Ерин Кук. Снимките на Линда Грей и убиеца й са ми напомнили за някого, но едва след деня, прекаран от Майк в Джойленд, ми е просветнало кой е той. Преди да позвъня в полицията, Лейн Харди ми се е обадил, заплашвайки да убие Майк и Ани, ако не отида спешно в Джойленд. Дотук всичко бе вярно с изключение на една малка подробност: че Ани ми е дала телефонния си номер, за да й се обадя, ако има промяна относно уговорката Майк да посети парка. (Показах визитката на водещия разследването детектив, който не й обърна внимание.) Казах, че съм се обадил на Ани от пансиона на госпожа Шопло, преди да тръгна за Джойленд, за да я предупредя да заключи вратите, да позвъни на полицията и да не мърда от къщи. Тя заключила вратите, но не изпълнила заръката да не мърда от къщи. Нито пък позвънила на полицията. Страхувала се, че ако Харди види светлините на патрулката, ще ме убие. Затова взела една пушка от сейфа и последвала Лейн със загасени фарове, надявайки се да го изненада. И успяла. Ето как тя стана МАЙКА ГЕРОИНЯ.