Дийн Кунц - Лицето

Той прочете съобщението от началото: ФРИК СИ ПРАВИ СКРИВАЛИЩЕ В ОРАНЖЕРИЯТА… Голяма част от оплакването на Йорн не говореше нищо за Корки, но новината за скривалището определено го заинтригува.

Тъй като и двете му мишени в момента бродеха неизвестно къде, на Корки му трябваше друг контролен монитор, и то бързо. Имаше такъв на стената на спалнята на началника на охраната, но Труман можеше да се върне всеки момент и да хване Корки, когато вниманието му е насочено в другата стая.

Забеляза някакъв предмет на пода до дивана. Мобилен телефон. Изглеждаше така, сякаш някой го е хвърлил.

Корки се върна предпазливо в западния коридор и по него стигна до апартамента на господин и госпожа Макбий.

Според архитектурния план контролен монитор имаше в хола им. За щастие те бяха в Санта Барбара.

По сведения на Нед Хокънбери, за да не пречат на почистването и на други домашни дейности, членовете на персонала, които живееха в имението, рядко заключваха вратите на личните си помещения, когато не бяха вкъщи.

Сведенията на добрия стар мъртъв Хокънбери, урода, се оказаха точно толкова достоверни, както и плановете. Корки влезе в апартамента на семейство Макбий и затвори вратата зад себе си.

Екранът на монитора до входната врата светна по негова команда. Той не си направи труда да запали лампата.

Прегледа набързо датчиците за движение на партера и откри само една светеща точка — тази на Корки в хола на семейство Макбий.

На втория етаж някой зави от западния коридор и се отправи към библиотеката в северно крило. Или Труман, или малкият Манхайм. Който и да беше, бързаше.

На третия етаж не се долавяше нито движение, нито телесна топлина.

Корки прегледа датчиците на двата подземни етажа. Нищо.

Човекът на втория етаж беше стигнал до библиотеката. Трябва да беше Итън Труман. Сигурно се беше качил по задното стълбище в западното крило.

Къде беше момчето? Неизвестно. Не се движеше. Не влизаше в обхвата на датчиците за топлина.

Можеше да бъде в спалнята си или в банята. А в тези помещения нямаше датчици.

Или се беше притаило в скривалището си в оранжерията.

Тази история със скривалището беше странна. Съдейки по писмото на Йорн, и персоналът я намираше за необичайна.

Труман тичаше към библиотеката. Момчето бе изчезнало. Мобилният телефон беше захвърлен на пода в апартамента на Труман.

Корки Лапута беше привърженик на старателната подготовка и точното изпълнение на плана. Но той беше приятел и на хаоса.

Точно в този момент виждаше ръката на хаоса. Подозираше, че Труман бе разбрал, че в имението е влязъл неканен гост.

Той засега се отказа от плана си и сърцето му трепна от вълнение от това неочаквано развитие. Доверявайки се на хаоса, Корки хукна към оранжерията.

Хазарт Янси напусна Максуел Далтън с уверение, че ще се върне след минута, и изтича надолу по стълбите, докато флаконът, с който бе счупил прозореца, се изтърколи по навеса над входа и падна на поляната.

От двете страни на врата имаше високи прозорци, но нито един от тях не беше достатъчно широк, за да може през него да мине човек, особено толкова едър като Хазарт. Освен това положението на прозорците спрямо ключалката на вратата не му позволяваше да твърди, че след като е счупил стъклото, е бръкнал и е отключил отвътре.

Хазарт бе прибрал пистолета си в кобура и докато отваряше вратата, внезапно изпита усещането, че насреща му ще се появи Лапута. Или Хектор Х. Ала там беше само нощта, студена и влажна.

Той излезе на верандата пред входа. Доколкото можеше да види, звукът от счупеното стъкло не беше накарал любопитни съседи да излязат.

Някой можеше да гледа през прозореца. Все пак той беше поемал и по-големи рискове.

На верандата имаше няколко саксии с цветя. Той взе една от тях.

Изчака по улицата да отмине една кола и хвърли петкилограмовата глинена саксия с цветето към един от прозорците на хола. Последвалият трясък и дрънченето на разбитото и падащо стъкло би трябвало да привлекат вниманието дори и на хора, които изобщо нямат желание да се месят в чужди работи.

Той извади пистолета си и разби с дръжката му някои от най-упоритите парчета, които продължаваха да стърчат от рамката. После се влезе в къщата през прозореца, като дръпна настрани пердетата, събори една ваза. Изобщо правеше грешки, които биха могли да се очакват от човек, който никога преди не е бил в дома на Лапута.

Сега вече историята му беше готова. Отзовавайки се на вика за помощ, който се бе чул през счупения прозорец на спалнята, той бе позвънил на звънеца и след това беше почукал на вратата. Тъй като не беше получил отговор, той беше счупил прозореца, беше се изкачил по стълбите и в спалнята за гости беше намерил Максуел Далтън.