Дийн Кунц - Лицето

— Молох е тук — заяви ангелът с такъв зловещ тон, че сърцето на Фрик би се свило и после заблъскало в ребрата му, дори думите му да не бяха и наполовина толкова ужасяващи. — Бягай в тайното си скривалище, Фрик. Бягай веднага!

Фрик посочи към кубето с разноцветната стъклена мозайка.

— Защо не ме измъкнеш оттук и не ме отнесеш там горе, откъдето дойде, където ще бъда в безопасност?

— Нали ти казах, момче, че трябва сам да направиш избора си, да упражниш свободната си воля и да се спасиш.

— Но аз…

— Освен това ти не можеш да ходиш там, където ходя аз, или да пътуваш като мен, докато не умреш.

Ангелът дойде още по-близо, наведе се напред и бледото му лице застана на сантиметри от лицето на Фрик.

— Нима си готов да умреш по най-ужасен начин само за да можеш да пътуваш по-удобно?

Думкащото сърце на Фрик изхвърляше всички думи от гърлото му, преди да успее да ги изговори, и докато се опитваше да изломоти нещо, странният му гостенин го грабна и го вдигна нависоко от земята.

— Молох е в къщата. Скрий се, момче, за бога, скрий се!

С тези думи непознатият от телефона хвърли Фрик, сякаш беше вързоп парцали, но го направи с такава магическа хватка, че да не се удари в мебелите. Той се претърколи в забавено движение през библиотеката над креслата и масите, покрай етажерките с книги.

Докато се въртеше през глава, Фрик видя снимката на миловидната жена, неговата мечтана майка, която бе паднала от джоба му и сега се носеше плавно във въздуха до него. Подобно на космонавт, опитващ се да хване висяща тубичка с храна в безвъздушното пространство в космически кораб, той посегна към снимката, но не можа да я достигне.

Внезапно се приземи на два крака близо до елхата с ангелите и мигновено побягна, независимо дали искаше, или не искаше да бяга, сякаш краката му бяха омагьосани да го отнесат оттук.

Когато стигна до отворената врата на библиотеката, той погледна назад.

Ангелът хранител беше изчезнал.

От снимката нямаше и следа.

Молох беше в къщата.

Фрик хукна по най-краткия път към оранжерията.

Корки Лапута стигна до един от инкрустираните с бронз френски прозорци, който гледаше към огромната веранда, фонтаните и басейна. Той си отключи с ключ от връзката на пазача и влезе във величествената гостна.

Подсуши се, доколкото беше възможно, с пердетата от изящен брокат. Когато тръгнеше по коридорите с варовикови подове из къщата, не биваше да оставя следи, които Труман би могъл да види, преди той самият да е намерил Труман.

Светна лампите.

Не се страхуваше, че ще го забележат. Само трима души бяха в будни в къщата, която беше по-голяма от повечето търговски центрове. Нямаше голяма вероятност да се срещнат случайно.

В залата имаше разкошно украсена елха. Прииска му се да намери ключа за гирляндите от лампички върху нея, за да я види в пълния й блясък. Но хаосът беше понякога суров господар и той не можеше да се разсейва от задачата, за която бе дошъл с помощта на дирижабъла и бурята.

Докато прекосяваше огромното помещение, при всяка стъпка той търкаше напред-назад краката си в оригиналните персийски килими, за да изсуши напълно ботушите си.

Две двойни врати водеха към северния коридор. На стената до една от тях беше монтиран контролен панел, който не изпъкваше над повърхността й.

Той докосна сивия екран, който веднага светна и показа три колони от иконки.

Мик Сачатоун бе обучил Корки на елементарните неща, нужни за ползването му. Без да е овладял всичко, свързано със системата, той знаеше как да се оправя с нея.

Натисна с пръст иконката за датчиците за долавяне на движения във вътрешността на къщата, при което се появи списък на деветдесет и шест места. По сведения на Нед Хокънбери датчици не бяха инсталирани в спалните и баните, както и във всички стаи в апартамента на Чанинг Манхайм на третия етаж.

Под списъка беше изписана думата СКАНИРАНЕ, която той натисна. Това му даваше възможност да провери дали има движение на третия етаж, на втория етаж, на партера, на първия сутеренен етаж, на втория сутеренен етаж.

По-късно той щеше да използва тези опции, за да издири момчето. Но първо трябваше да намери Итън Труман, за да го убие.

Може би ще успее да хване момчето и да го измъкне от имението под носа на началника на охраната. Но щеше да се чувства по-добре, когато се занимаваше с Елфрик, ако знаеше, че бившият полицай е мъртъв.

Всеки от етажите бе прекалено голям, за да може да се види целият на екрана на контролния панел. Затова първо се появи само източната половина на партера.