Дийн Кунц - Лицето

На човек, който знаеше какви са отношенията между бащата и сина, можеше да бъде простено, че не е направил връзката между кукленското око, сгушено в зашитата с черен конец ябълка, и чудесното момче. Ала Итън го беше яд на себе си, че не се бе досетил.

Той натисна копчето за вътрешната телефонна система и избра номера на стаята на охраната в задната част на имението.

— Пийт? Кен? Има признаци, че нещо се мъти.

Никой не отговори.

— Пийт? Кен? Къде сте?

Мълчание.

Итън грабна слушалката. Нямаше сигнал.

Хиената спеше в чисто леговище, незамърсено от сувенири от убийствата му. Нямаше части от облекло, изцапани с кръвта на жертвите му, в които да може да зарови лице, за да вдъхне аромата на смъртта. Нямаше женски бижута, които да гали. Нямаше снимки на Джъстин Лапута или Мина Рейнърд след убийството с ръжен за камина и инкрустирана с бронзова позлата мраморна лампа. Нямаше нищо.

След бърз, но обстоен преглед на дрешника, чекмеджетата на бюрото, нощните шкафчета и на всяко друго място в спалнята, където Лапута би могъл да скрие нещо свързано с манията му за насилие, Хазарт не намери никакви доказателства както за престъпление, така и за психични отклонения.

Просто домът на Лапута се отличаваше най-вече с безупречната чистота, съперничеща на всяка стерилна лаборатория за биохимични оръжия, и с геометричното подреждане на всички предмети, малки и големи, граничещо с фетишизъм. Не само вещите, изложени на показ, но и на тези в чекмеджета бяха сякаш подравнени с микрометър, транспортир и линийка. Чорапите и пуловерите бяха сгънати и наредени с прецизността на робот.

Още веднъж Хазарт изпита чувството, че за Владимир Лапута тази къща беше убежище от безредието на света зад стените й.

Той излезе от спалнята в коридора, където постоя за момент, ослушвайки се внимателно, но долови единствено тихото барабанене на отслабващия дъжд по покрива. Погледна часовника си и се запита дали има време да претърси и стаите на горния етаж.

Обикновено инстинктът на Хазарт работеше безотказно, но този път той не му подсказваше нищо. Възможно бе професорът да се върне всеки момент или да не се върне с часове или дни.

Той отвори първата врата след главната спалня, на същата страна на коридора, и светна лампата.

Тя приличаше на склад. Прости картонени кашони, украсени единствено с номера в червено, бяха наредени по три един върху друг в стройни редици.

В Хазарт се пробуди интерес и той прекрачи прага. Но после осъзна, че кашоните са запечатани внимателно с лепенка. Ако разкъсаше някои от тях, той не би могъл да ги възстанови така, че да прикрие неофициалното си претърсване.

Приближавайки се към последната стая от същата страна на коридора, той усети неприятна миризма. Когато стигна до отворената врата, вонята се превърна в смрад.

Основният елемент в нея бе миризмата на разлагаща се плът, на която Хазарт бе попадал достатъчно често през годините си работа в отдела за грабежи и убийства. Той подозираше, че тук ще намери поне един от сувенирите на Лапута, което го накара да съжали, че бе спрял по-рано да хапне сандвич с кашкавал и пържени картофи.

Светлината от лампите в коридора не проникваше в стаята и Хазарт не можеше да види почти нищо.

Когато влезе и щракна ключа на стената, светна една нощна лампа. За момент той си помисли, че човекът на леглото, покрит наполовина с чаршаф, е труп.

Но клепачите на кървясалите очи, които бяха фиксирани върху него с жалостива молба, премигнаха.

Никога в живота си Хазарт не беше виждал в действителност живо човешко същество в такова окаяно състояние. Така изглеждат отрудените до смърт гладуващи пленници в концентрационните лагери, преди да бъдат хвърлени в общи гробове.

Независимо от системата за вливане на глюкоза и лекарства и торбичката за урина веднага ставаше ясно, че професор Лапута не се грижи за болен член на семейството. Към човека в леглото не беше проявявана милостта, полагаща се на болен, а жестокостта, с която един садистичен тъмничар третира затворник.

И двата прозореца бяха заковани с дъски и изолирани, за да не пропускат дневната светлина отвън и звука отвътре.

На пода в един от ъглите лежаха вериги и белезници за китки и глезени. Явно бяха останали от първите дни на пленничеството, когато жертвата в леглото и била достатъчно силна, за да се налага да бъде окована.

Хазарт бе говорил на глас известно време, преди да се усети. Бе започнал да шепти молитвите от детството си, на които баба му Роуз го беше научила.