Дийн Кунц - Лицето

Той проби с пръст дупка в чувала, разшири я, мушна горната част на аерозолния контейнер в нея и я запечата с лепенка. Стиснал стърчащия навън край с лявата си ръка, с дясната той напипа през чувала халката за дърпане и я стисна с палеца и показалеца си. Тя действаше на същия принцип както ръчната граната. Той отскубна халката и я пусна в чувала.

Десетте секунди между активирането и разпръскването на съдържанието позволяваха контейнерът да бъде хвърлен през отворена врата или прозорец. Корки го стискаше и чакаше.

Когато съдържанието започна да излиза, контейнерът завибрира в лявата му ръка и моментално стана толкова леденостуден, че той усети смяната на температурата през ръкавицата си. Ако беше го държал с гола ръка, кожата му щеше да залепне за алуминия.

Пуф! Чувалът за боклук се наду толкова внезапно както въздушна възглавница в автомобил при челен сблъсък. Корки си помисли, че той може да се спука пред лицето му и да го окъпе в приспивателен газ.

В отдушника обаче имаше място за разширение, така че вместо да разтегне чувала до точката на пръсването, газът тръгна надолу по тръбата, мина покрай неподвижния вентилатор, който би го издухал, ако се включеше, влезе в тоалетната до стаята на пазачите и от там — из цялата сграда.

Затворените врати нямаше да попречат на разпространението на газа. Сънотворните изпарения щяха да преминат между вратата и прага, между вратата и рамката, през най-малките пукнатини и цепнатини, през отдушниците за отоплението, през отворите на канализацията.

Моментът не беше избран случайно — точно преди рутинната обиколка на имението в девет часа и двамата пазачи бяха в стаята под Корки. Приспивателното действаше толкова бързо, че десет секунди след разпръскването му двамата мъже щяха да са в безсъзнание.

Той изчака повече от половин минута, преди да тръгне от северното било на покрива. Той не беше стръмен и Корки слезе лесно по него.

Върху фасадата на сградата, която беше с размера на къща в богат квартал, имаше веранда, покрита със солидна решетка от секвоя, около която от десетилетия се виеше тромпетно цвете. Той скочи от покрива върху решетката.

От там скочи на поляната, подгъна колене при приземяването, както би направил парашутист, падна, изтърколи се и се изправи на крака.

Чувстваше се като Вин Дизел.

Свали раницата от гърба си и извади от нея противогаз. Хвърли раницата и сложи противогаза.

Централният вход на сградата за домакина по поддръжката на двора не беше заключен. Той влезе в сервизно фоайе.

Точно като на скицата.

Отдясно — врата към склад за градински инструменти, достатъчно голям, за да служи и като гараж за трите косачки, както и за двата електрокара, с които Йорн и работниците от екипа му разкарваха тор и други материали из огромното имение.

Отляво — врата към просторния офис на Йорн и друга врата към тоалетната за градинарите.

Направо — стълби към втория етаж.

На втория етаж в залата за наблюдение Корки намери двамата изпаднали в безсъзнание пазачи от нощната смяна. Единият бе прострян на пода, а другият се бе свлякъл на стола си пред мониторите.

Те щяха да останат в безсъзнание между шейсет и осемдесет минути. За Корки това време бе предостатъчно да си свърши работата и да си замине. Той придърпа стол към един от компютрите. Нито електрическото захранване, нито компютърната мрежа бяха засегнати от внимателното изключване на входящата и изходящата телефонна служба.

С противогаза на лицето си той дишаше като Дарт Вейдър.

При започването на смяната, както винаги, един от пазачите беше влязъл в системата за охрана с личната си парола. От информацията за текущото състояние на охраната покрай много други работи Корки разбра, че алармената система, охраняваща периметъра на къщата, е активирана и ако проникнеше в Палацо Роспо през врата или прозорец, щеше да предизвика воя на сирените.

Според Нед Хокънбери периметърната алармена система обикновено не се активираше до единайсет часа вечерта и дори до полунощ. Тази вечер бяха решили да затворят рано.

Защо ли?

Да не би да се бяха уплашили от едни черни кутии и от онова, което беше в тях?

Стана му много приятно, че бе успял да ги стресне и въпреки това да се промъкне дотук през защитата им, и започна със задоволство да си тананика мелодията на Гринч от едноименния филм. Противогазът придаваше на изпълнението му приказно, извънземно, дори дивашко звучене.

Мик Сачатоун, бедният мъртъв Мик с изпъстрената с образа на Барт Симпсън пижама, бе проникнал в системата за охрана на Манхайм, като се бе свързал с нея чрез компютъра на компанията за външна сигнализация, която поддържаше денонощна, ежедневна връзка с тази стая. Той бе научил Корки на най-елементарните неща от функционирането й.