Дийн Кунц - Лицето

Най-напред Корки провери състоянието на двете специални скривалища. И двете бяха празни.

С помощта на компютъра той ги сложи в режим „обсада“ и ги заключи. Вече не можеха да бъдат отворени със скритите механизми и никой не би могъл да се скрие в тях.

Периметърната алармена система се активираше и дезактивираше с избирането на една от опциите ДА/НЕ. В момента на екрана светеше ДА. Корки щракна с мишката НЕ.

Сега вече можеше да отключи и да влезе в Палацо Роспо като у дома си. На коланите и на двамата спящи пазачи бяха закачени ключове. Той откачи една връзка и се усмихна.

Вдигна слушалката на един от телефоните и не чу сигнал. Опита мобилния телефон на един от пазачите. Не работеше. На Мик можеше да се разчита.

Корки остави пазачите на сънищата им, слезе по стълбите и се върна на верандата под решетката с тромпетното цвете. Свали противогаза и го хвърли. През редиците мокри от дъжда дървета в мрака на около сто и осемдесет метра на север се виждаше величествената сграда. Тъй като вътре бяха само Итън Труман и момчето, светеха малко прозорци. Въпреки това гледката напомняше на Корки огромен луксозен презокеански кораб, плаващ в нощното море. А той беше айсбергът.

Той отвори ципа на най-дълбокия джоб на костюма си и извади глока, на който предварително бе монтирал заглушител.

Калинке, малинке, разпери крилца…

Къщата ти се запали, тичай да спасиш своите деца…

След като прослуша разговор 51, Итън не се съмняваше, че някои от предхождащите петдесет записа също съдържаха ценна информация за него, но не можеше да си позволи да отдели време да ги прегледа и знаеше, че тава не му е нужно, за да разреши загадката.

Двайсет и две калинки. Двайсет и втори декември.

Днес. И оставаха малко повече от три часа до двайсет и трети декември. Ако нещо ужасно щеше да се случи, то щеше да бъде скоро.

Пистолетът му беше в апартамента му.

Фрик също вече трябваше да е там.

Той хукна от бялата стая, оставяйки синята врата отворена зад себе си.

Не биваше да се паникьосва. Периметърната алармена система щеше да изпищи веднага щом някой отвореше врата или прозорец. В паузите между всеки вой на сирената ясен компютърен глас щеше да съобщава стаята, в която има проникване.

Освен това дежурните пазачи щяха веднага да разберат, ако някой преминеше през оградата на имението много преди да стигне до къщата. При първия сигнал, че някой е влязъл, те щяха да позвънят на телефона за спешни повиквания и на компанията за външна охрана.

Въпреки това той не можеше да си позволи да чака асансьора и се втурна към задното стълбище, после се понесе с бясна скорост по стълбите между трите етажа надолу и профуча през вратата към западното крило на партера.

Връхлетя в апартамента си и извика името на Фрик, но отговор не последва.

Очевидно момчето бе все още в библиотеката. Лошо. То беше изкарало по-голямата част от десетгодишния си живот в самота, но тази нощ нямаше да може да оцелее само.

Итън отиде бързо до бюрото в кабинета си. Беше оставил пистолета в горното дясно чекмедже.

Отвори чекмеджето, опасявайки се, че пистолетът е изчезнал. Но той си беше на мястото. Истински красавец.

Докато слагаше раменния си кобур, Итън разглеждаше предметите между компютъра и телефона върху бюрото.

Детски стихчета.

Къщата ти се запали, тичай да спасиш своите деца…

На родения в сряда съдбата има зъб…

Детски стихчета.

Парчета от препуциум от десет обрязани мъже. Десет, защото Фрик беше на десет години. Какво е препуциумът? Парченце от тъкан. Изрезка. Парцалче.

Охлювите са си охлюви .

Книгата с кучешките истории, Опашатите водачи . Опашати. Опашки.

С какво се правят момченца?

С охлюви, парцалашки и кучешки опашки.

С това се правят момченца.

Бележката, пъхната в ябълката, лежеше на бюрото: ОКОТО В ЯБЪЛКАТА? БДЯЩИЯТ ЧЕРВЕЙ? ЧЕРВЕЯТ НА ПЪРВИЧНИЯ ГРЯХ? ИМАТ ЛИ ДУМИТЕ ДРУГА ЦЕЛ, ОСВЕН ДА ВОДЯТ ДО ОБЪРКВАНЕ?

В този случай объркването беше единствената им цел. Шестият предмет беше най-лесен за тълкуване, затова професорът, който и да беше той, беше решил да отклони вниманието с подигравателни думи.

Окото в ябълката беше синьо, същият цвят като прочутите очи на Чанинг Манхайм. Не окото в ябълката. Зеницата на окото му.

Не че бащата някога беше треперил над бедния Фрик като над зеницата на окото си. Момчето беше по-скоро мъртвата точка на видимост в очите на баща си, твърде често пренебрегвано, никога не видяно в дълбочина. В този случай подателят на черните кутии бе направил неправилно предположение. Лицето беше сам за себе си зеницата на окото си и друг не можеше да има.