Дийн Кунц - Лицето

Когато хванеше момчето, Корки щеше да напусне Палацо Роспо показно с един от автомобилите от първокласната колекция на Манхайм.

Когато се върнеше в разрушения замък и завържеше дирижабъла за камиона и дърветата, Тротър щеше да застреля двамата мъже, които му бяха помагали от земята. Макар че това щеше да разбие сърцето му, той щеше да изостави дирижабъла и да отиде пеша до колата, която бе паркирал преди това на две преки от мястото.

Веднага след като се завърнеше в дома си в Малибу, той щеше да смени колата и да отпътува, разделяйки се завинаги с живота си като Джак Тротър. И може би никога нямаше да осъзнае, че бе повярвал на лъжата, че един истински агент от Националната агенция за сигурност се бе споразумял с него да го изтрие от всички правителствени архиви и да му даде възможност да живее от тук нататък като призрак, защото той и без това се канеше да живее като призрак и би могъл да убегне от вниманието на властите изцяло благодарение на собствените си усилия.

Следствието по отвличането на Елфрик Манхайм навярно щеше да стигне до задънена улица, когато откриеха връзката между дирижабъла и Тротър в Малибу. Нямаше никакъв начин да разберат какво ново име бе възприел, как щеше да изглежда и къде щеше да е отишъл.

Ако някой ден, колкото и да бе невероятно, те се доберяха до Тротър, единственото име на съучастник, който той можеше да им даде, беше Робин Гудфелоу, висш таен агент.

Стъпил върху мокрия покрив, Корки направи внимателно две крачки напред. Ботушите му бяха направени специално за зимни условия със сняг и хлъзгав лед. Хлъзгавите от дъжда плочи от аспид не би трябвало да представляват проблем за него.

Въпреки това едно подхлъзване би имало катастрофални последици дори ако успееше да предотврати или преживее падането. Понеже пазачите бяха точно под него, дъждът нямаше да може да прикрие шума, предизвикан от него, затова беше важно да бъде изключително тих.

Отдушникът, който му трябваше, се оказа на мястото, както бе показан в скицата, на по-малко от четирийсет и пет сантиметра по южния склон от върха на покрива.

Чувствайки се като пакостливо дяволче, на Корки му се искаше да затананика някоя песничка или да извърши някакви други лудории. Беше му ясно обаче, че в този случай, както никога досега, той трябва да възпира естествената си склонност към забава.

На изток капитан Куиг фон Хинденбург и неговата Жулвернова джаджа се промушваха през сгъстяващата се мъгла, която се затваряше зад тях и ги скриваше така ефектно, както морето бе крило Немо и Наутилус .

Корки седна на покрива с лице към отдушника, който стърчеше на трийсет сантиметра от повърхността и идваше през тавана от тоалетната в стаята на пазачите.

Той се пресегна през рамо, отвори ципа на горното отделение на раницата си и измъкна голям найлонов чувал за боклук и ролка водоустойчива лепенка.

Над отдушника бе монтирана метална фуния върху десетсантиметрови подпори да го пази от дъжда и мръсотиите, носени от вятъра, без да пречи на циркулацията на въздуха.

Корки нахлузи чувала върху фунията и с една ръка го притисна възможно най-плътно към отвора на отдушника.

Ако вентилаторът в тоалетната работеше, чувалът щеше да се напълни с въздух и той щеше да бъде принуден да отложи тази критична фаза на мисията, докато вентилаторът бъде изключен. Чувалът обаче не се наду като балон.

Той омота лепенка върху чувала, за да запуши плътно отвора на отдушника.

Пресегна се отново през рамо и извади от раницата аерозолна опаковка с размера на лак за коса. Това обаче не беше обикновен спрей, а „оръжеен аерозолен разпръскван (ОАР) със суперускоряващо действие“, разработен от един от колегите му в университета, който бе получил щедра субсидия от китайската армия.

ОАР можеше да изхвърли цялото си силно сгъстено съдържание за шест секунди. Молекулите на активните му съставки бяха свързани с газ, чийто коефициент на разширение бе толкова висок, че и двата етажа на сградата щяха да бъдат замърсени за около минута.

Флаконът можеше да разпръсква всичко — от приспивателни препарати до нервнопаралитични и смъртоносни отрови, които убиваха при първото вдишване.

Корки не бе успял да се сдобие с отрова и му се налагаше да се задоволи с приспивателното.

Достатъчно беше само да упои пазачите. Макар че бе изцяло отдаден на каузата за разпадането на обществото и прераждането му, той не беше човек, който убива безразборно. Вярно, че напоследък му се бе наложило да извърши повече убийства в името на благородната си кауза. Ала той се имаше за личност, която може да проявява въздържаност със същата лекота, както и да освобождава звяра в себе си, когато надвисне опасност.