Дийн Кунц - Лицето

Една светеща точка премигна, обозначавайки местоположението на Корки в огромната гостна. Той не се движеше, но датчиците отчитаха и топлина . Дори изолиран от специалния си костюм, той излъчваше достатъчно топлина, която датчиците да отчетат.

Той се премести две крачки надясно.

На екрана светлата точка, която отразяваше Корки, също се мръдна леко надясно в синхрон с него.

Когато се върна обратно пред екрана, точката също се премести.

На екрана се появи сложната схема на западната половина на партера. За всичките стаи и коридори премигваше също една-единствена самотна светеща точка — без съмнение това бе Итън Труман в хола на апартамента си.

Тъкмо там се бе надявал Корки да го намери.

Той остави екрана с датчиците за движение, отиде до по-близките двойни врати и излезе тихо в северния коридор.

Пред него се намираше високото кръгло фоайе на парадния вход с още една възхитителна елха. Обитателите и персоналът на Палацо Роспо бяха обладани от духа на Рождеството.

Корки се опита да си представи какви ли разкошни празнични ястия слагаха на трапезата си хора с такова богатство. След като убиеше Труман и хванеше момчето, може би той щеше да си позволи да отдели няколко минути да прегледа запасите от сладкиши в кухнята. Можеше да си напълни една кутия с домашно приготвени курабийки за вкъщи.

Той зави надясно и продължи по северния коридор покрай стаята за чай, интимната трапезария, голямата трапезария, към кухнята и в крайна сметка към западния коридор, където Труман чакаше да бъде убит в апартамента си.

Телефонът на бюрото в кабинета на Итън нямаше сигнал. Той провери мобилния си телефон, но и той също не работеше.

В редки случаи след два дни проливен дъжд телефонните линии можеше да прекъснат, но не и мобилните.

Той вдигна слушалката на телефона върху нощното шкафче в спалнята. Нямаше сигнал. Нищо чудно.

От чекмеджето на нощното шкафче той извади втори пълнител за пистолета си.

Беше го оставил там през първата си вечер в Палацо Роспо преди десет месеца. Тогава това изглеждаше ненужно. Продължителна престрелка, за която са нужни повече от десет патрона, зад тези добре охранявани стени изглеждаше малко вероятна.

Итън пъхна пълнителя в един от джобовете на панталона си и се върна бързо в кабинета.

Зеницата на окото му.

Фрик. Фрик трябва още да се намира на втория етаж, в библиотеката, където си избираше книга за четене през нощта.

Добре. Трябва значи да отиде в библиотеката. Бързо да заведе момчето в най-близкото скривалище. Да го скрие на сигурно място в удобното, бронирано, отделено от всичко подземно скривалище.

После да потърси причината за тази ситуация, да разбере какво, по дяволите, става.

Той излезе от апартамента си, зави наляво по западния коридор и изтича към стълбището, по което по-рано се беше качил на третия етаж и беше отишъл в бялата стая.

Държащ се като циркаджия и доставяйки си повече удоволствие, отколкото предполагаше ситуацията, Корки ту се прокрадваше с пресилена предпазливост, снишен като десантник, който се промъква във вражеска крепост, ту крачеше наперено като Вин Дизел, който знае, че по сценарий никой куршум няма да го улучи. Така продължи по северния коридор покрай стаята за закуска, килера на иконома и кухнята.

Много му се искаше да си беше облякъл жълтата мушама и да си беше нахлупил идиотската жълта шапка за дъжд. Как само би се насладил на изумения израз на лицето на Труман при срещата му с ярък като банан безмилостен убиец.

В западния коридор вратата на апартамента на шефа на охраната беше отворена.

Тази гледка веднага накара Корки да стане по-сериозен. Той се приближи предпазливо до апартамента. Застана опрян с гръб към стената до отворената врата и се ослуша.

Влезе вътре бързо, приведен, стиснал глока с двете си ръце. За да се предпази от нежелани изненади в стаята, той се движеше на зигзаг.

В кабинета нямаше никой.

Без да се бави излишно, но внимателно той претърси останалата част на апартамента, но от жертвата му нямаше и следа.

Върна се в кабинета и забеляза съдържанието на черните кутии върху бюрото. Явно Труман още се опитваше да разгадае загадката. Забавно.

Вниманието му бе привлечено от някакъв текст на екрана на компютъра. Труман, изглежда, беше излязъл посред четенето на електронната си поща.

Задоволявайки любопитството си, което беше важна част от същността му и което му беше служило твърде добре, Корки забеляза името на Йорн в края на съобщението. Уилям Йорн, домакинът по поддръжката на двора.