Дийн Кунц - Лицето

На една маса в лабораторията под ярко луминесцентно осветление сестра, която приличаше на Бритни Спиърс, изстърга с тънко, но тъпо острие кръвта под ноктите на дясната му ръка върху парче бяла хартия. Итън не беше рязал ноктите си повече от седмица и тя събра значително количество стърготини, някои от които бяха още лепкави.

Ръцете му не спряха да треперят през цялото време. Тя навярно си мислеше, че нервността му се дължи на красотата й.

Събраният материал щеше първо да бъде изследван, за да се установи дали е кръв. След това щеше да се предаде за установяване на кръвната група и профил на ДНК, който да се сравни с пробата, взета от виетнамката. Пълните токсикологични резултати щяха да бъдат готови едва в сряда следобед.

Итън не можеше да си обясни как така кръвта му се е събрала под ноктите му, след като всъщност не беше прострелян нито в корема, нито в гърдите. Въпреки това, подобно на мигриращите гъски, които различават севера от юга без компас, той беше сигурен, че това е неговата кръв.

На паркинга на „Паломар“ дъждът и вятърът рисуваха процесия от безцветни призрачни силуети върху предното стъкло на форда. Итън набра номера на мобилния телефон на Хазарт Янси.

Истинското име на Хазарт беше Лестър, но той го мразеше. Не му харесваше и галеното Лес, звучеше му като обида.

— Не съм по-горски по нищо от теб — поправи го веднъж той.

И действително с ръста си от метър и деветдесет и два и тегло от сто и девет килограма, с бръснатата си глава, която приличаше по размер на баскетболна топка, и врат, който беше само малко по-тесен от разстоянието между ушите му, Хазарт Янси далеч не ставаше за реклама на нещо дребно и зелено.

— Всъщност в много отношения съм нещо повече от някои хора. По-решителен съм, по’ веселяк, по-интересен, по-глупав в избора на жени, с по-големи шансове да получа куршум в задника. Трябвало е да ме нарекат Мор, от морски, нямаше да имам нищо против.

Като тийнейджър и младеж, приятелите му го бяха наричали Тухлата заради това, че беше як като тухлена стена.

Никой в отдела за грабеж и убийства не го беше наричал Тухлата през последните двайсет години. Той бе известен сред колегите си в полицията като Хазарт, защото да работиш в тандем с него по някой случай беше също толкова рисковано, както да караш камион, натоварен с динамит.

Детективската служба в отдела за грабеж и убийства може да бе по-опасна отколкото на продавач в плод-зеленчук, ала детективите бяха по-малко застрашени да загинат по време на работа, отколкото продавачите в нощен магазин. Ако човек си падаше по тръпката да стрелят редовно по него, отделите за бандитизъм, наркотици и със сигурност стратегическите оръжия и тактики бяха много по-обещаващи от почистването след убийците.

Дори само да е облечен с полицейска униформа, човек можеше да е жертва на повече насилие, отколкото ако ходи по улиците в цивилни дрехи.

Кариерата на Хазарт обаче беше изключение от правилото. По него стреляха най-редовно.

Той изразяваше учудване не от честотата, с която куршумите летяха към него, а от това, че бяха отправяни от непознати.

„Като мой приятел — бе отбелязал той веднъж — би очаквал да бъде обратното, нали?“

Хазарт привличаше като магнит летящото олово не поради безразсъдство или лоша техника на разследване. Той беше внимателен, първокласен детектив.

Итън знаеше от опит, че не всичко във Вселената работи като причинно-следствения механизъм, който учените описват с такава увереност. Аномалиите изобилстват. Отклонения от правилото, странни състояния, несъответствия.

Човек може направо да откачи, ако настоява животът винаги да следва логиката, че нещо се случва в резултат на друго нещо. Понякога трябва да приеме, че има и необясними неща.

Хазарт не си избираше случаите, над които да работи. Като всички детективи, той се захващаше с това, което му изпратеше съдбата. По причини, известни единствено на тайнствения господар на Вселената, при него пристигаха повече случаи на шантави престъпници, готови да стрелят по повод и без повод, отколкото на изискани възрастни дами, които поднасят отровен чай на мъже от своя кръг.

За щастие повечето куршуми, изстреляни по него, не попадаха в целта. Бяха го улучили само два пъти — и в двата случая беше само леко ранен. Двама от партньорите му се бяха оказали по-тежко ранени, но никой не беше загинал или останал осакатен.

Итън беше работил в екип с Хазарт през четири от годините на службата си в полицията. Това бе периодът, през който се бе чувствал професионално най-доволен.