Дийн Кунц - Лицето

Без да продума, Итън продължи да слиза. Когато стигна до фоайето и отвори външната врата, той хвърли поглед назад, но Рейнърд не го беше последвал.

Забравил за ленивостта си, дъждът се беше разбушувал по улицата и студен вятър брулеше китайските чадъри.

Итън седна отново зад волана, запали мотора, заключи пратите и включи отоплението.

Голяма двойна доза кафе вече не изглеждаше достатъчна. Не знаеше къде да отиде.

Предчувствие. Предусещане. Ясновидство. Речникът на Зоната на здрача сам разгръщаше страниците си в библиотеката на съзнанието му, но нито една от възможностите, която му се предлагаше, не можеше да обясни преживяното.

Според календара зимата нямаше официално да настъпи още един ден, но тя се вмъкна рано в костите му. В него се въдвори студ, непознат в Южна Калифорния.

Той вдигна ръце, за да ги огледа — никога не беше ги виждал да треперят така. Пръстите му бяха побелели, всеки нокът беше бял като белия сърп в основата му.

Но нито бледността, нито треморът не тревожеха Итън така, както това, което видя под ноктите на дясната си ръка. Някаква тъмна материя, червеникавочерна на цвят.

Той продължи да се вглежда в нея дълго време. Не му се щеше да предприеме нещо да разбере дали е истинска, или плод на халюцинация.

Най-сетне с нокътя на левия си палец той изчопли малко от събралото се под нокътя на десния си палец. То се оказа леко влажно и лепкаво.

Той вдигна колебливо пръст към носа си. Помириса веднъж, два пъти и въпреки че миризмата беше едва доловима, не му бяха нужни повече потвърждения.

И под петте нокътя на дясната ръка на Итън имаше кръв. Със сигурност, каквато рядко се постига от човек, който разбира, че светът е място, изпълнено с несигурност, той знаеше, че това ще се окаже собствената му кръв.

Лабораториите „Паломар“ в Северен Холивуд се помещаваха в грамадна едноетажна панелна постройка с такива малки и нарядко разположени прозорчета и с такъв нисък и леко наклонен ламаринен покрив, че приличаше на бункер в дъжда.

В медицинската лаборатория се правеха изследвания на кръв, цитонамазки, биопсии и на други органични материали. В индустриалния им отдел се правеха химически анализи от всякакъв характер както за частния сектор, така и за държавния.

Всяка година феновете на Лицето му изпращаха повече от четвърт милион пощенски послания, повечето адресирани до студиото, откъдето се препращаха ежеседмично до рекламната фирма, която им отговаряше от името на звездата. Сред писмата имаше и подаръци, включително и домашно приготвена храна — курабийки, торти, сладкиши. Вероятността някой от феновете да беше достатъчно побъркан да изпрати отровни сладки беше по-малка от едно на хиляда, но Итън действаше на принципа страх лозе пази и беше наредил всичката храна да се изхвърля, без да се опитва от никого.

От време на време, когато някой хранителен подарък от фен пристигнеше с особено подозрително писмо, той не се унищожаваше веднага, а се предаваше на Итън за по-подробен преглед. Ако се усъмнеше, че може да е сложена отрова, той донасяше пратката в „Паломар“ за изследване.

Ако някой абсолютно непознат можеше да се изпълни с достатъчно омраза, за да се опита да отрови Лицето, Итън искаше да се увери, че копелето съществува. После той съдействаше на властите в града, където престъпникът живееше, да повдигнат обвинение срещу него в съда.

Той влезе във фоайето и на рецепцията подписа формуляр, с който даваше съгласието си да му вземат кръв. Тъй като нямаше направление от лекар за изследвания, той плати в брой за анализа, който бе поискал.

Трябваше му основен профил на ДНК.

— И искам да знам дали има някакви лекарствени или други вещества в тялото ми.

— Какви лекарства вземате? — попита жената зад гишето.

— Нищо друго, освен аспирин. Но искам да бъда изследван за всичко възможно, за да не би да съм бил дрогиран без мое знание.

Възможно бе в Северен Холивуд да бяха свикнали да общуват с тежки случаи на параноя. Служителката не завъртя очи, не повдигна вежда и не даде никакъв друг знак на учудване от съмнението му, че може да е жертва на злонамерена конспирация.

Сестрата, която му взе кръв, беше дребничка и миловидна виетнамка, внимателна като ангел. Той не усети кога иглата проби вената му.

На рецепцията на отдела на лабораторията, където се вземаха проби за специални нужди, несвързани със стандартните медицински изследвания, той попълни втори формуляр и плати нова такса. Този път рецепционистката го изгледа особено, когато обясни какво иска да се изследва.